1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр.София, 18 юни 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3096 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. П. М., чрез адв. Н., срещу определение № 6659/26.03.2015г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 3073/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 21.11.2014г. по гр.д. №22159/2006г. на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е допълнено определение от 22.06.2010г. по същото гражданско дело, с което са определени привременни мерки по отношение на ползването на недвижимите имоти, предмет на иска за делба, по отношение на началната дата, от която се дължи обезщетение за ползването на имота.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и необоснован, поради което моли за неговата отмяна.
Ответникът Н. Х. Д., чрез адв. З. Г. Г., в представения писмен отговор поддържа становище, че частната жалба е неоснователна.
Ответникът И. П. Т., чрез адв. М. З., счита подадената жалба за недопустима, а по същество за неоснователна.
Настоящият състав намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, но е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С протоколно определение от 22.06.2010г. по гр.д. №22159/2006г. по описа на Софийския районен съд, на основание чл.344, ал.2 ГПК, са определени привременни мерки за ползването на недвижимите имоти, предмет на делбата, до нейното окончателно приключване. С определение от 21.11.2014г., постановено по същото гражданско дело е допълнено първото определение относно датата, от която се дължи обезщетението за ползване на имотите от всеки от съделителите, като е посочено, че това е моментът на влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че обезщетението за ползване на имота е дължимо от влизането в сила на постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против преграждащи определения /т.1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Определението по чл.344, ал.2 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото. То има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяването му до приключването на делбата. Въпросът за начина на ползване на ползване на имотите, или за дължимото обезщетение може да бъде пререшен от съда, постановил определението по чл.344, ал.2 ГПК, в рамките на делбеното производство във всеки един момент, по искане на някоя от страните. Актът, с който се определят привременните мерки не формира сила на пресъдено нещо, по съществото си той е акт на съдебна администрация и промяната, или отмяната му зависи от промяната в обстоятелствата, при които първоначално са постановени мерките. С него не се разрешава и спор по същество, поради което подлежи на двуинстанционен контрол, в какъвто смисъл е и последователната съдебна практика – определение №74/09.02.2015г. по гр.д. №6486/2014г., ВКС, І г.о., определение №313/28.04.2014г. по ч.гр.д. №2225/2014г., ВКС, IV г.о., определение №36/28.01.2014г. по гр.д. №6738/2013г., ВКС, І г.о. и др. В този смисъл е и приетото разрешение по т.6 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно което привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.282, ал.2 ГПК (отм.) подлежат на двуинстанционно разглеждане, като с произнасянето на въззивната инстанция процесуалният ред за защита се изчерпва.
В случая първоинстанционният съд е постановил определение за допълване на определението по чл.344, ал.2 ГПК, което съгласно нормата на чл.250, ал.3 ГПК, подлежи на обжалване по реда, по който се атакува допълненото определение. Следователно, изложеното по-горе за предвидения двуинстанционен контрол на определението по чл.344, ал.2 ГПК се отнася и за допълващия го съдебен акт. Обжалваното определение е от този вид, което изключва касационния контрол, защото такъв не е предвиден от законодателя, съгласно чл. 274, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. П. М., представлявана от адв. Н., срещу определение №6659/26.03.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №3073/2015г. на Софийски градски съд и прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.