2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 18.09.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3583 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. С. срещу разпореждане (неточно посочено в жалбата като определение) № 282/26.07.2017 г., постановено по частно гр. дело № 58/2017 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане молба с вх. № 6805/14.07.2017 г., с която жалбоподателката е поискала предоставяне на правна помощ и освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалване на постановеното по същото дело разпореждане № 242/19.06.2017 г., с което е върната частната жалба на жалбоподателката срещу разпореждане № 196/15.05.2017 г., с което е върната частната касационна жалба на жалбоподателката срещу постановеното по същото дело определение № 81/27.02.2017 г.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт на апелативния съд. Жалбата съдържа бланкетни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на императивни правни норми, както и в противоречие с практиката на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане № 282/26.07.2017 г., апелативният съд е приел, че исканията на жалбоподателката по чл. 95 и чл. 83, ал. 2 от ГПК за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалване на разпореждането № 242/19.06.2017 г. са недопустими, тъй като са направени след изтичането на срока за обжалването на това разпореждане, както и че този срок не може и да бъде продължен по реда на чл. 63 от ГПК, каквото искане също е направено с молбата с вх. № 6805/14.07.2017 г., подадена от жалбоподателката.
Последният извод на въззивния съд е в съответствие с разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и 3 от ГПК, съгласно които пропуснатият срок за обжалване не може да бъде продължен от съда. Това искане на жалбоподателката не би могло да се квалифицира като такова за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, тъй като молбата ? не се основава на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, такива обстоятелства и искане не се сочат и в частната ? жалба, а искането за продължаване на срока се обосновава в молбата ? единствено с оглед направеното искане за предоставяне на правна помощ. След като, обаче, не е подала частна жалба и е пропуснала срока за обжалване на разпореждането № 242/19.06.2017 г., жалбоподателката няма правен интерес нито от искането си по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ, нито от искането си по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса за това обжалване, възможността за което е вече преклудирана.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 282/26.07.2017 г., постановено по частно гр. дело № 58/2017 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: