О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 428
гр.София 20.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.пр.гражданско дело № 1988/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, образувано по частната жалба на К. А. Й. от г. С. срещу определение № 162/21.07.2008 год. по ч.гр.дело № 156/2008 год. на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 950/12.06.2008 год. по гр.дело № 141 по описа за 2008 год. на Силистренски районен съд и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и сочи съдебна практика, която била в противоречие на постановеното определение.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения: за да прекрати производството по ревандикационния иск на ищеца, предявен срещу ответника О. С. , поради неотстранени в срок недостатъци на исковата молба, районният съд се е позовал на неизпълнение, относно изисквания, регламентирани в чл.98, б.”д” ГПК/отм./, което неизпълнение е дало основание на съда да върне нередовната искова молба и да прекрати производството по нея. Районният съд е констатирал, че предмета на иска е идентифициран, като дворно място, с площ 208 кв.м., пл. № 1* в кв.25 по регулационния план на гр. С., одобрен със заповед № РД 14-0319/28.02.1984 год. и съседи, към който момент е възникнало право на собственост за ищеца, по силата на извършеното в негова полза дарение, съгласно нот.акт № 40/1984 год. В петитума на исковата молба се претендира ревандикиране на този имот от владение на О. С. и „евентуално от други лица”, а видно от приложените актуални скици, на действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1406/27.12.2001 год., такъв имот не е ситуиран, като самостоятелен обект на собственост. Въпреки дадените указания до ищеца да уточни претенцията си за имот, за който твърди, че е в регулацията на град С., а последното изменение за квартал 35, касае парцел ****, за част от който ищецът не твърди да е собственик, правилно районният съд е приел, че имот, описан по плана от 1984 год. не съществува понастоящем, а по отношение на неидентифициран имот по действащия регулационен план на града ищецът не може да осъществява защита на твърдяни от него права, затова е върнал нередовната искова молба и прекратил производството по делото.
Сезираната с частна жалба въззивна инстанция изцяло е споделила, като правилни изводите за недопустимост на иска, като предявен с нередовна искова молба, затова оставил в сила определението за прекратяване на производството по нея.
Касационната инстанция счита, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на частната жалба, защото: съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, относно редовността на исковата молба, съгласно чл.129 ГПК, като приел, че ищецът не е отстранил констатирания недостатък, а именно: описание на имота, по действащия регулационен план. Не е налице противоречие в съдебната практика по този съществен процесуален въпрос, а напротив, тя е постоянна. Позоваването на жалбоподателя на съдебни актове, с които се приема, че един недвижим имот се идентифицира с площ и граници е неотносимо към основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Жалбоподателят е идентифицирал имота, предмет на спора, с площ и граници и дори с пл. № 1* но по план от 1984 год., какъвто регулационен план за квартал 25 вече не съществува. Налице е изменение на регулационния план от 1984 год., одобрено със заповед № 1408/27.12.2001 год., по което изменение жалбоподателят е следвало да идентифицира спорния имот. Предоставената му възможност за уточняване предмета на иска, не е реализирана от жалбоподателя. Вместо това, с последната молба от 28.05.2008 год. е направено изменение на иска от ревандикационен в отрицателно установителен за собственост, и отново без да се конкретизира недвижимия имот по площ и граници, както и с регулационния му статут, съобразен с последното и действащо изменение на регулационния план на гр. С..
По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на частната жалба, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на частната жалба на К. А. Й. от гр. С. срещу определение № 162/21.07.2008 год. по ч.гр.дело № 156/2008 год. на Силистренски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: