Определение №428 от 24.6.2013 по търг. дело №1692/1692 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 24.06.2013 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 юни , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1692/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № от 07.05.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №15630/2011г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.07.2011 г. по гр. дело №34 855/2010 г. на СРС, с което по иск предявен от [фирма] по реда на чл.422 ГПК е установено по отношение на касатора, че последният дължи сумите от: 18 976 лева-възнаграждение по договор за СМР и 3 795,30 лева-неустойка. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В самата касационна жалба се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на следните установени и доказани по делото факти и обстоятелства: между страните по делото е налице договор от 08.06.2009 г. с предмет извършване от страна на [фирма] като изпълнител на СМР описани в договора по възлагане от страна на ответното дружество-касатор в настоящото производство. Договореното ориентировъчно възнаграждение, което се дължи на изпълнителя е в размер на 35 000 лева без ДДС, от които 3500 лева се заплащат авансово при подписване на договора, а остатъкът след приемането на извършената работа с актове образец 19 за реалноизвършените СМР , въз основа на които изпълнителят следва да издаде данъчни фактури. По делото са представени и приети надлежно съставени и подписани и от двете страни протоколи обр.19, в които са описани по вид, количество и единична цена извършените СМР и са издадени съответните проформа фактури в размер на 18 976,58 лева.в т.VІ-1 от договора е уговорена и неустойка за забавено плащане в размер на 0,2 на сто върху дължимата като възнаграждение сума, но не повече от 20 на сто.
С оглед тези фактически констатации,съдът е приел, че налице основание за дължимостта на горните суми на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и доколкото не се установява плащане е счел исковете за основателни. Решаващият състав не е приел за основателни възраженията на ответната страна за недължимост, доколкото самите протоколи за приемане на извършените работи по договора не били подписани лично от управителя на дружеството-възложител, тъй като това е без значение, с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ приложима в отношенията между търговци, каквито се явяват страните по делото. Не е основателно и възражението, че заплащането на дължимото възнаграждение е поставено от страните по договора в зависимост от издаването на фактура от страна на изпълнителя, тъй като това не е част от правопораждащия фактически състав на нормата в чл.266 ал.1 ЗЗД.
В самата касационна жалба не се формулират въпросите, от значене за спора, като обуславящи основанията за допускане на касационното обжалване. Основното оплакване се свежда до приложението на чл.20а ЗЗД относно задължителността за страните а уговорката, която според касатора предвижда като условие за плащане издаването на фактури за дължимите суми от страна на самия изпълнител.
От една страна, в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в ТР №1 /19.02.2010 г.по тълк.дело № 1/2009 г. и ВКС не следва да извлича обуславящ изхода на спора правен въпрос на база изложените оплаквания за незаконосъобразност от страна на касатора.
От друга страна, с оглед правна яснота и убедителност на мотивите на настоящия акт следва да се отбележи, че предвиденото издаване на фактури от изпълнителя за дължимото възнаграждение така както е уговорено в договора: раздел ІІІ,т.2 б.В не се явява бъдещо несигурно събитие /условие/ за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение, доколкото от съдържанието на уговорката в предходното изречение на същия текст, възнаграждението се дължи в срок пет дни от приемането на извършената работа с акт обр.19.. Следователно уговорката за издаването на фактура не следва да се тълкува като модалитет за изискуемостта на вземането за заплащане на възнаграждение за извършената работа, а касае ацесорни отношения между страните, вероятно свързани със ЗДДС, които по никакъв начин не влияят върху отношенията им във връзка с изпълнение за задълженията по самия договор за изработка.
С оглед изложеното, съдът липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № от 07.05.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №15630/2011г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.