О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр.София, 25.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N539 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.09.2014г. по гр.д.№16537/2013г., с което ГС София е уважил иск с правно основание чл.215 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът- П. Б. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на П. В. на основание чл. 215, ал. 1 КТ, сумата 939, 75 евро – командировъчни пари в рамките на периода 01.01.2010г. – 30.12.2012г., ведно със законната лихва от 13.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Със същато решение е потвърдил решението в останалата му част, с която е отхвърлен предявения иск до пълния му размер от 4 021,48 евро и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
Установено е по делото, че ищецът- ответник по жалбата, като „началник влак, пътническо движение” е бил командирован в Република С. в рамките на периода 01.01.2010г. – 30.12.2012г. Прието е, че съгласно допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, чийто фактически констатации не са оспорени и съдът е възприел, в рамките на исковия период 137 командировки на ищеца са с престой по-кратък от 4 часа, а при 179 престоят му е повече от 4 часа, като тогава ищецът е работил в рамките на едно нощно дежурство от 20 ч. до 8.00 сутринта; изплатените му командировъчни възлизат на 2 087, 05 евро, в които се включва престой в Република С. под 3 часа и над 3 часа, последният плащан по 7 евро. Съдът е счел, че в работодателската власт е единствено възможността да определи по-голям размер на обезщетенията при командировка, в сравнение с определения в НСКСЧ, а не и по-малък размер. Като е взел предвид минималния размер на командировъчните, определен по наредбата за 179 –те командировки, съдът е приел, че предявеният иск е основателен до размера от 939, 75 евро (разлика между 2 192, 75 евро и изплатените 1 253 евро – 179 по 7).
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значения за спора: за задължението на въззивния съд да отстранява сам нередовности на исковата молба и за това представляват ли заплатените суми за командировки трудово възнаграждение и могат ли да се прилагат за тях правилата касаещи последното. Жалбоподателя поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и се позовава на приложението на т.5 от ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставените от жалбоподателя въпроси не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса за това представляват ли заплатените суми за командировки трудово възнаграждение и могат ли да се прилагат за тях правилата касаещи последното съдът е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, на които съдът се е позовал в мотивите си – решение от 29.03.2011г. по гр .д. № 1283/2010г. , ІV г.о на ВКС и решение от 13.07.2010г. по гр. д. № 969/2009г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че нормата на чл.31, ал.6 НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв, като при спор за размера на обезщетението следва да се приложи разпоредбата на чл.228, ал.2 КТ при договорени по-високи размери на обезщетението от определените с НСКСЧ.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване за задължението на въззивния съд да отстранява сам нередовности на исковата молба. Такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд, поради което същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Процесуалноправният въпрос трябва да е отзначение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретнотодело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати направените от ответника разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.09.2014г. по гр.д.№16537/2013г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. Б. В. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: