4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 28.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1366 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1000 от 22.03.2017г. по т.д. № 560/2017г. на САС, Търговско отделение, с което, след като са оставени без уважение искането на дружеството да му бъде назначен особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК и да бъде продължен по реда на чл.63 ГПК срока за изпълнение на указанията, дадени с определение от 07.02.2017г., е върната подадената от него въззивна жалба вх. № 145720/14.11.2016г. по описа на СГС.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли за неговата отмяна. Оспорва като неправилен извода на съда, че противоречието в поведението на двамата представляващи дружеството не водело до противоречие между представляван и представител, тъй като не е отчетено обстоятелството, че се касае за юридическо лице, което се представлява само заедно от две физически лица. Счита, че в случая такова противоречие между представляван и представител е налице, тъй като единият от управителите не предприема действия за защита на дружеството, от което за него ще настъпят тежки процесуални последици. Сочи, че с разпоредбата на чл.29, ал.4 ГПК законодателят дава възможност на дружеството да преодолее трудностите по защитата си. Счита крайния извод на съда за необоснован с оглед изложения от него мотив, че връщането на въззивната жалба е последица от невъзможността противоречието между физическите лица, представляващи дружеството, да се преодолее посредством назначаване на особен представител и че е налице ненадлежно упражняване на процесуални права. Поддържа, че смисълът и целта на на назначаването на особен представител е именно да не се пропускат, а да се реализират процесуалните права тогава, когато по различни причини те не могат да бъдат реализирани, с оглед съблюдаване правото на защита и участие в процеса на страната, която не може да го стори сама. Твърди, че управителят Валентина У. с действията/бездействията си целенасочено уврежда интересите на дружеството, поради което е налице пълно противоречие между интересите на представляван и представител. Излага съображения, че е недопустимо правната норма на чл.29, ал.4 ГПК, която е предвидена в защита на интересите на страната в процеса, която не може сама да изразява волята си, да се тълкува по начин, който не гарантира интереса на тази страна, а точно обратното – накърнява правото й на защита в процеса. Твърди още, че съдът неправилно не е допуснал продължаване на срока, което е било поискано в срок и са били изтъкнати причини.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Прави възражение за нередовност на частната жалба, тъй като е подадена само от единия управител на дружеството при предвидено съвместно представителство на същото от двама управители. Излага съображения за правилност на извода на въззивния съд за неоснователност на направеното искане за назначаване на особен представител на въззивника – настоящ частен жалбоподател. Счита, че разпоредбата на чл.29, а.4 ГПК е неприложима за юридически лица. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Независимо от обстоятелството, че е подадена само от единия от двамата управители на дружеството, които според вписването в търговския регистър имат съвместна представителна власт, частната жалба следва да бъде разгледана, тъй като повдигнатият с нея въпрос е именно за възможността съдът да бъде надлежно сезиран само от единия управител на дружеството, който въпрос следва да бъде разрешен с произнасянето по същество на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че подадената въззивна жалба е подписана от адвокат, който не е надлежно упълномощен от двамата управители на въззивника, които го представляват само заедно, както и че в продължения с определение от 01.03.2017г. срок указанията за отстраняване на тази нередовност не са изпълнени. Във връзка с направеното от въззивника искане да му бъде назначен особен представител поради наличие на конфликт между двамата управтели, които не могат да формират и изразят обща воля, въззивният съд е приел, че това обстоятелство не е основание за назначаване на особен представител на дружеството по реда на чл.29, ал.4 ГПК, тъй като е налице противоречие между двамата представители на дружеството, а не между предтавител и представян, т.е. между страната и нейния представител. Изложил е съображения, че след като ОС на съдружниците е решило, че дружеството ще бъде представлявано от двамата управители само заедно, то при липсата на съгласие между двамата управители изобщо няма формирана воля на юридическото лице и липсата на такава за подаване на въззивна жалба, която да е изразена чрез общо волеизявление на двамата управители, не представлява основание за назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК. Съдът е счел за неоснователно и искането за продължаване на срока, като е посочил, че подадената от въззивника молба по чл.63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията е свързана единствено с искането по чл.29, ал.4 ГПК и не са изложени други конкретни обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като уважителни причини за неизпълнение на указанията на съда. Въз основа на тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за наличие на предпоставките на чл.262, ал.2, т.1 ГПК за връщане на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че определението е правилно.
Въззивната жалба на [фирма] е нередовна, тъй като е подадена от адв. С. А., който не е упълномощен редовно да представлява дружеството във въззивното производство. Поради това дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба са законосъобразни. Посочената нередовност на въззивната жалба не е отстранена в срока, продължен с две седмици от въззивния съд с определение от 01.03.2017г.
Направеното искане за назначаване на особен представител на дружеството – въззивник на основание чл.29, ал.4 ГПК е неоснователно. То е обосновано с твърдение за разногласие между двамата управители на дружеството, които съгласно вписването в търговския регистър го представляват само заедно, и за бездействие на управителя У., което уврежда дружеството. Изложените твърдения не обуславят извод за наличие на основание за назначаване на особен представител на дружеството. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл.29, ал.4 ГПК, особен представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител. Наличието на разногласие между законните представители на страна – търговско дружество не е основание за назначаване на особен представител на дружеството, освен в хипотезата, в която това разногласие е свързано с участието на някой от управителите в делото и в качеството му на насрещна страна или управител на насрещната страна, т.е. когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един същ граждански процес и интересите им са насрещни /в този смисъл определение № 859 от 20.12.2012г. по ч.т.д. № 732/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 219 от 28.04.2015г. по ч.т.д. № 541/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 448 от 30.07.2015г. по ч.т.д. № 1309/2015г. на ВКС, ТК, II т.о./, какъвто не е настоящият случай.
Изложените в частната жалба твърдения за извършени от управителя У. действия във вреда на дружеството също не могат да обосноват назначаване на особен представител. Вредоносните действия на управитителя имат отношение към неговата имуществена отговорност по чл.145 ЗЗД, включително и когато са осъществени под формата на зле воден процес /определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 219 от 28.04.2015г. по ч.т.д. № 541/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 448 от 30.07.2015г. по ч.т.д. № 1309/2015г. на ВКС, ТК, II т.о./.
Законосъобразен е и изводът на въззивния съд за липса на основание за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. Първото искане, направено от въззивника за продължаване на срока, обосновано с твърдение за необходимост от време за осъществяване на връзка с управителя У., е било уважено от съда и срокът е бил продължен с поисканите от страната две седмици. Второто искане на въззивника е направено единствено във връзка с неоснователното му искане за назначаване на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК, без да са изложени никакви други причини. Поради това преценката на въззивния съд за липса на предпоставките на чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията е обоснована и съобразена със закона.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1000 от 22.03.2017г. по т.д. № 560/2017г. на САС, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: