3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София,29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1550/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. С. И. от[населено място],област М. против решение от 19.10.2010г. на Окръжен съд[населено място],постановено по гр.д.№241/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 02.08.2010г. на Районен съд[населено място] по гр.д.№543/2009г. по описа на същия съд в частта му,с която е допусната делба при равни права между Й. С. И. и Т. С. И. на дворно място в[населено място],съставляващо парцел VІІІ-206 с площ 628 кв.м и парцел VІІ-207 с площ 1274кв.м,двата в кв.33 по плана на[населено място],заедно с построените в същото масивна жилищна сграда и паянтови жилищни и стопански сгради и не е допусната съдебна делба на дворно място в[населено място],кв.М. К.,ул.”Ч. „№24 при посочения в решението индификатор на имота.
В изложението си, приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК.
В точа първо римско от изложението си ,касаторът заявява,че:
„Първият въпрос-материалноправен,е относно точното приложение на разпоредбата за придобивната давност по член 79 ал.1 от ЗС,т.е. придобила ли съм по давностно владение,продължило повече от 10 години двата недвижими имота в[населено място],в регулация,който във въззивното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС”като се цитират и прилагат решения на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.След това в тази точка се излагат аргументи за неправилни изводи на въззивния съд,цитира се фактология по делото,свързана със съдържанието на свидетелски показания и писмени доказателства,събрани по същото,поради което касаторът счита,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
В точка второ римско от изложението си,касаторът заявява:
„Вторият материалноправен въпрос е-наследствен ли е делбения имот,находящ се в[населено място] на [улица],как е придобит и могъл ли е Т. С. да го придобие по давност с нот.акт №113/1999г.,както и следва ли да бъде допуснат до делба този имот,т.е. да се изясни статута на имота.”В подкрепа на това да цитирани: ТР №16/11.03.1997г. по гр.д.№86/1976г. на ОСГК,ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК,поради което касаторът счита,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.В подкрепа на това се излагат оплаквания за неправилни изводи на съда,за неизяснен статут на имота,както и се цитират отново съдържание на свидетелски показания,депозирани по делото и други доказателства по същото.
Преди всичко,в изложението си по член 284 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е пози,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касатора,формулираните като материалноправни въпроси са всъщност въпроси по съществото на делото,като в тази връзка се навеждат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК за неправилни и незаконосъобразни изводи на съда,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване ,при разглежане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос от значение за конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за това.
В останалата си част,както вече бе посочено,изложението на касатора съдържат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.10.2010г. на Монтански окръжен съд,постановено по гр.д.№241/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Й. С. И. от[населено място],[община],област М. да заплати на Т. С. И. от[населено място] сумата 60 лева/шестдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: