О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 03.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на втори юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 4171 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. М. срещу определение № 78 от 25.03.13г. по гр.дело № 1544/13г.на състав на І г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна срещу въззивно решение № 192 от 10.10.12г.по гр.дело № 197/12г. на Видинския окръжен съд и производството е прекратено.
Ответницата в производството Т. И. А. счита,че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Останалите ответници не заявяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че въззивният съд е бил сезиран с иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС на 12 бр.земеделски земи.При определяне цената на иска е приложено правилото на чл.55 б.”в”ГПК/отм./и се равнява на 1/4 от данъчната оценка на спорния имот,тъй като исковата молба е предявена при действието на ГПК/отм./Според данъчната оценка на процесните земи цената на иска е под 5000 лв,поради което съдът е счел,че намира приложение ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК – въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената касационна жалба е недопустима.
В частната жалба против атакуваното определение, постановено от тричленен състав на ВКС,се поддържа,че неправилно цената на иска е определена към момента на предявяване на иска,а следва да се вземе предвид актуалната данъчна оценка на процесните имоти.
Определението е правилно.
При предявяване на иска,ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.Промяната в данъчната оценка на имота,представена при завеждане на исковата молба,в процеса на производството не води до промяна в цената на иска,нито до промяна на определената родова подсъдност,нито до упражняване на правото на касационно обжалване на въззивното решение съгласно изискванията на чл.280 ал.2 ГПК.Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е.последващите промени в същата не рефлектират в това производство по делото.
Правилно е определена и цената на иска съгласно правилото на чл.55 ал.1 б.”в”ГПК/отм./,тъй като исковата молба е предявена през 2006г.при действието на ГПК/отм./Изменението на ГПК,съгласно което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв, е в сила от 21.10.10г.и предхожда касационната жалба на В. М.,която е подадена на 12.11.12г.При данъчна оценка на спорните имоти под 5000 лв правилно тричленният състав на ВКС е приел,че касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 78 от 25.03.13г.,постановено по гр.дело № 1544/13г.на Върховния касационен съд,състав на І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.