О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
С., 04.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.348 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №7125 от 23.12.2011г. по гр.д.№7720/11г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 01.04.99г. по гр.д.№8509/1998г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. И. В., П. И. В. и Д. И. В. срещу Д. Р. Р. и И. Н. К. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на УПИ ІІІ-388 от кв.60 по регулационния план на [населено място], в.з.”С.-Д.-ІІ част”, одобрен със заповед № РД-50-09-84 от 16.03.90г.
Въззивният съд е приел, че процесният УПИ ІІІ-388 е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ като част от бивша нива, собственост на баща им И. В. М.. Окончателното решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността е постановено в хода на висящия процес по настоящото дело – решение №8739/19.01.2004г. Ответниците имат противопоставими права върху този имот, произтичащи от чл.18з, ал.3, изр.2 от ППЗСПЗЗ. Техният непряк праводател К. Р. В. е придобил по замяна от Т. комисия имот с площ от 1800кв.м., който включва спорния УПИ ІІІ-388, съгласно заключението на вещото лице, прието във въззивната инстанция по указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по спора. За този имот К. В. се е снабдил и с констативен нотариален акт №177/62г. Впоследствие прекият праводател на ответниците М. К. В. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот – нот.акт №56/81г., след което го е продал на ответниците с нот.актове №144/82г. и №145/82г. Тъй като полученият от К. В. при замяната от Т. комисия имот е бил предмет на прехвърлителни сделки, замяната остава в сила и следователно – представлява пречка за възстановяване на собствеността на ищците върху същия имот. Затова техните права не са зачетени и предявеният иск за собственост е отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца К. И. В.. Той счита, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено експертизата по делото във връзка със спорния въпрос за идентичността между имота с площ от 1800кв.м., описан в нотариалните актове на ответниците от една страна и спорния УПИ ІІІ-388 от друга. Позовава се на един израз от заключението на вещото лице – че не може да очертае границите на имота с площ от 1800 кв.м. Освен това поддържа, че не е имало замяна по реда на ЗТПС, като се позовава на удостоверение от 2008г. на ОСЗГ „О. к.”, което не било обсъдено от съда. Прехвърлителните сделки, от които черпят права ответниците, били нищожни.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да приеме за безспорно установени факти, без да обсъди доводите на страните в насока на събраните доказателства за тяхното установяване.
Въпросът се поставя във връзка с оплакването на жалбоподателя, че не са били обсъдени доводите за липса на идентичност на имота по нотариалните актове от 1981 и 1982г. и спорния имот; за статута на имота, придобит от ответниците; за придобивното основание по нотариалния акт №56/81г.- давност; че не е доказана замяната по реда на ЗТПС.
2. Представлява ли имотът, описан в нотариалните актове от 1981 и 1982г. дворищнорегулационен парцел по смисъла на чл.281, ал.1 от З. /отм./ или част от дворищнорегулационен парцел.
3. Може ли да се придобива реална част от дворищнорегулационен парцел по давност или по давност при действието на забраната на чл.59 от З. /отм./.
Въпросите са свързани с твърденията на жалбоподателя, че имотът по нот.актове от 1981г. и 1982г. представлява част от дворищнорегулационен парцел.
Ответниците в производството Д. Р. Р. и И. Н. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответниците П. И. В. и Д. И. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решението на СГС не противоречи на практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото. Съществените възражения и доводи са обсъдени в съответствие с практиката по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. По въпроса за идентичността между имота, за който ответниците се легитимират като собственици с нотариалните актове от 1982г. от една страна и спорния УПИ ІІІ-388 от друга, съдът се е позовал на цялостния извод, който прави вещото лице, а именно – че имотът по нот.акт №177/62г. е идентичен с описания в нот.акт №56/81г.; нот.акт №144/82г. и нот.акт №145/82г. и че се съдържа в имот пл.№2136 по КП от 1950г. /който е бил собственост на наследодателя на ищците/, в западната му част, в рамките на сегашния имот пл.№338 по действащия КП и че излиза извън рамките на парцел ІІІ-338, който е с по-малка площ. С други думи – целият УПИ ІІІ-338, който е предмет на правния спор по настоящото дело, се включва в западната част на бившата ливада от 5038 кв.м., собственост на наследодателя на ищците и отразена като имот пл.№2136 по КП от 1950г., както и в бившата нива с площ от 1800кв.м., описана в нотариалните актове от 1962г., 1981г. и 1982г., с които се легитимират ответниците Обстоятелството, че вещото лице не е могло да посочи точно къде се затварят границите на нивата от 1800 кв.м. не отменя категоричното му заключение, че спорният УПИ ІІІ-338 попада изцяло в тези граници. На следващо място – доводите на жалбоподателя /ищец в основното производство/ срещу придобивната давност, на която се основава нотариалният акт №56/81г., се отклоняват от данните по делото и от правния спор, затова необсъждането им не съставлява нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК и на практиката на ВКС по прилагането на този текст. Данните по делото сочат, че имотът по нот.акт №56/81г. не е бил предмет на обобществяване, той е бил предоставен чрез замяна по ЗТПС на непрекия праводател на ответниците К. Р. В., за което той се е снабдил с констативен нотариален акт №177/62г. От този момент, до приемането на З. от 1973г. /отм./, са изтекли десет години и имотът е могъл да бъде придобит по давност от сина на собственика – М. К. В., пряк праводател на ответниците. Нещо повече – ЗРПВПВННИ /отм./ не се е прилагал по отношение на сделки между роднини по права линия, затова и забраната на чл.29, ал.1 от З. /отм./ във връзка с придобивната давност, на която са се позовали ищците, не намира приложение в случая. Не намира приложение и чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, тъй като придобивната давност в настоящия случай се предхожда от замяна по ЗТПС /отм./ и от последвала прехвърлителна сделка на получения при замяната имот, които са пречката за възстановяване на собствеността на ищците. И на последно място – замяната по ЗТПС/отм./ е установена категорично с издадения нот.акт №177/62г., в който е посочено изрично, че се основава на влязъл в сила протокол на Т. комисия №4 от 27.02.60г. Това удостоверително изявление на нотариуса, направено към 1962г., не може да бъде опровергано с друго удостоверително изявление на ОСЗГ, направено през 2008г., според което „няма данни” за замяна по ЗТПС.
Другите два въпроса, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, свързани със забраната по чл.59 от З./отм./ за придобиване по давност на реална част от парцел, са неотносими към настоящия случай. По делото няма данни за придобиване по давност на реална част от дворищнорегулационен парцел, затова въззивният съд изобщо не се е занимавал с такъв въпрос. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7125 от 23.12.2011г. по гр.д.№7720/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: