5
Гр. д. № 1973/2016 г. на ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 06.07.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 1973/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителите М. Л. и М. Д., чрез процесуалния му представител адв. М. Р. против решение IV-9/02.02.2016 г. по възз.гр.д. 2151/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 148/16.10.2015 г. по гр.д. № 132/2015 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен искът му срещу А. М. Х. за приемане на установено, че Фонд за развитие на България“ Е. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.442.1.43, находящ се в сграда № 1, [жилищен адрес] и самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.442.1.96, находящ се в сграда № 1, [жилищен адрес] и двата по кадастрална карта на [населено място], комплекс „Ключ към морето“ и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имотите.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка с формулирани в четири точки въпроси, които се отнасят до основанието за нищожност на сделка по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации по договор за покупко-продажба на недвижим имот при несъответствие между заплатената цена и действителната му пазарна стойност и при съобразяване на съотношението между уговорената цена, действителната пазарна стойност и данъчната оценка на имота. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 934/13.09.2010 г. по гр. д. 3657/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 277/26.01.2015 г. по гр. д. № 1962/2014 г. по описа на ВКС, I г.о. и Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г. по описа на ВКС, I т.о. и решение № 88/22.06.2010 г. по т.д. № 911/2009 г. по описа на ВКС, I т. о. Твърди също и наличие на противоречива практика на съдилищата, обективирана в следните съдебни актове: решение № 597/10.06.2014 г. по възз .гр. д. № 666/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, решение №145/26.06.2013 г. по гр.д. № 554/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, решение от 10.10.2011г. по възз. гр. д. № 1164/2011 г. на Окръжен съд- [населено място], решение № 256/19.03.2014 г. по възз. гр. д. № 71/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, решение № 271/01.08.2014 г. по възз. гр. д. № 1277/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, решение № 595/17.12.2009 г. по възз. гр. д. № 844/2009 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, решение от 20.10.2011 г. по гр.д. № 10035/2009 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, решение № 431/08.04.2011 г. по възз. гр. д. № 1607/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б. Т. и адв. М. Б. в качеството им на процесуални представители на ответника по касация – А. М. Х., в който се излагат съображения, че касационната жалба не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касатора искове за собственост на самостоятелни обекти, находящи се в[жк], [населено място], както следва – апартамент с идентификатор 61056.501.442.1.43, находящ се в сграда № 1, [жилищен адрес] и апартамент с идентификатор 61056.501.442.1.96, находящ се в сграда № 1, [жилищен адрес]. Ищецът е навел твърдения, че е собственик на УПИ ХХІ-548 от кв. 64 по плана на [населено място], ведно с построените върху него 4 блока с общо 108 апартамента и други подобрения, представляващи комплекс „Ключ към морето“, че не е загубвал собствеността върху имота, тъй като извършените с комплекса разпореждания почиват на нищожна първоначална сделка – договор, сключен с н. а. № 109/23.12.2005 г., с който, след вписване на несъществуващи обстоятелства по фирмената партида, мнимият едноличен собственик на капитала [фирма], чрез назначения от него мним управител М. М., продал на Кооперация „В.“ целия комплекс „Ключ към морето“, за сумата 900 000 лева. На 13.01.2006 г. с н. а. № 30, кооперация „В.“ продала общо 106 апартамента отново за 900 000 лева на кипърското дружество „В. ко лимитед“, което с две сделки, сключени с н. а. № 8/11.08.2006 г. и н. а. № 195/14.05.2008 г., продало 104 апартамента на Е. С.. Последният извършил множество разпоредителни сделки с отделни апартаменти от комплекса, между които и сделките по н. а. № 37/23.12.2009 г. и н.а. № 175/09.02.2010 г., по силата на които прехвърлил процесните два апартамента с идентификатори 61056.501.442.1.43 и 61056.501.442.1.96 на Л. В. Х.. С н.а. № 65/23.08.2012 г. приобретателката Х. прехвърлила двата апартамента на А. М. Х., срещу когото са насочени процесните искове. Дружеството [фирма] твърди, че договорът, сключен с н. а. № 109/23.12.2005 г., е нищожен, като въвежда няколко кумулативни основания. Съдът е приел, че сделката не е нищожна поради липса на воля (съгласие) за продажба от страна на продавача, като е посочил, че този въпрос е разрешен с влязло в сила решение по т. д. № 88/2006 г. по описа на ОС-Бургас. Взел е предвид, че макар ищецът да се е позовал на няколко основания за нищожност на сделката, при една и съща фактическа обстановка не би могло да се обоснове едновременно наличието на различни хипотези за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Те са приети от въззивния съд за неоснователни, в резултат на което е формиран извод, че не е установено твърдението на ищеца да е носител, към момента на предявяване на иска, на правото на собственост върху спорните апартаменти. По отношение на довода, че сделката, обективирана в н. а. № 109/23.12.2005 г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави във връзка с обстоятелството, че пазарната цена на имота е 6,5 пъти по-висока от цената, на която е продаден в оспорваната сделка, съдът е посочил, че само това обстоятелство не може да обоснове невалидност на сключената сделка. Позовал се е на задължителната практика на ВКС и е приел, че въпросът с определянето на цената при търговските сделки е предоставен на свободата на договаряне и при липса на други установени обстоятелства, отклонението на уговорената цена от пазарната не би могло да се счете за нарушение на добрите нрави.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси са свързани и обхващат проблема за нищожност на сделка за покупко-продажба поради нееквивалентност на престациите по договора, обективирана в несъответствие на платената с пазарната цена и обосновават наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки това не е налице специално основание. Въззивният съд подробно и аргументирано е изследвал твърденията на касатора във връзка с представените доказателства и е достигнал до обосновани изводи, съответстващи на трайната и непротиворечива практика на ВКС. Установено е, че сделката, сключена на цена 900 000 лева, при данъчна оценка на прехвърленото имущество 877 145.30 лева и при средна пазарна цена съгласно заключението на вещото лице от общо 8 645 600 лева, т.е. сделката е извършена на цена, по-висока от данъчната оценка на имуществото и неколкократно пъти по-ниска от средната му пазарна цена. Въззивният съд приел, че извършването на покупко-продажби на недвижими имоти по цена на или близка до данъчната им оценка, която е призната от държавата правно значима оценка на едни имот, не е въведено като нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни принципи, каквато е и трайната съдебна практика. Посочил е, че дори да се приеме нееквивалентност на престациите по договора за покупко-продажба, тя не води до нищожност на сделката, а е израз на свободата на договаряне. Нееквивалентността на престациите би обусловила нищожност на сделката, но само в случай, че тя е толкова голяма, че е равнозначна на липса на престация, а от данните по делото не може да бъде направен такъв извод. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове не обосновават допускане на касационно обжалване както по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-9/02.02.2016 г. по възз. гр. д. № 2151/2015 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: