Определение №428 от по гр. дело №4312/4312 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 428
 
гр.София,16.06.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                     КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                         
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 4312/2008 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. а. по с. , апробация и с. , гр. Б. срещу решение № ІV-263/18.01.2008 год. по гр.дело № 605/2006 год. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 645/03.05.2006 год. по гр.дело № 1493/1998 год. на Бургаския районен съд и е отхвърлен отрицателния установителен иск срещу ответниците, касаещ недвижимия имот от 3487 кв.м. Касаторът поддържа основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че същественият материалноправен въпрос, по който съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВАС се е произнесъл, е въпросът за законосъобразността на постановената министерска заповед, с която му е предоставена земеделска земя за ползване. В подкрепа на поддържаното основание касаторът цитира съдебна практика на решения, постановени от ВАС: № 6251/2004 год., № 7612/2003 год. и решение № 9355/2001 год. на петчленен състав на ВАС.
Касаторът твърди, че решаващият съд се е произнесъл и по друг съществен материалноправен въпрос – за валидното възстановяване на процесния имот, в полза на ответниците, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1401/2002 год. на ІV-то г.о., с което се приема, че при липса на издадена по реда на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ скица и удостоверение, касаещо имот, възстановен в границите на урбанизирани територии е налице незавършен фактически състав на реституция, поради което ответниците не се легитимират, като собственици на процесния имот.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната част, по следните съображения: Касаторът е формулирал първият съществен материалноправен въпрос за законосъобразността на постановената министерска заповед, с която му се предоставя земеделска земя за ползване, но позоваването на съдебна практика на ВАС изключва въззивния съдебен акт от приложното поле на касационното обжалване. Регламентираното в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание изисква конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос да е решен в противоречие с каузалната, или нормативната съдебна практика на ВКС, т.е. законодателят е конкретизирал съдебната практика, с която съдилищата следва да се съобразяват и да разрешават еднообразно еднородни случаи, които попадат под една и съща правна норма. Съдебната практика на ВАС, както и тази на КС са изключени от приложното поле на касационното обжалване.
Цитираното решение № 1105/2000 год. на ІV-то г.о., постановено от ВКС по гр.дело № 387/2000 год. е отменително и с него касационният съд е констатирал недостатъци на въззивния съд и е указал тяхното отстраняване, без да формира съдебна практика по конкретен съществен материалноправен въпрос. Цитираното решение № 1401/25.09.2002 год. по гр.дело № 1882/2002 год. на ВКС дава разрешение на друг съществен материалноправен въпрос, различен от дефинирания от касатора – с приложение на друга правна норма – чл.11, ал.2 във вр. с ал.3 и 4 ППЗСПЗЗ. Решаващият съд е обсъждал приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за застроената част от имота, приемайки, че сградите са ситуирани в източната част на дворното място, а в останалата част, с площ от 3 487 кв.м., върху която няма отразени обекти, не е налице изпълнено мероприятие, следователно върху тази част съществува възможност за възстановяване на правото на собственост на ответниците, по реда и условията на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките, регламентирани в процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І* от 18.01.2008 год. по гр.дело № 605/2006 год. на Бургаския окръжен съд, в обжалвана част, по касационната жалба на И. а. по с. , апробация и семеконтрол-гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top