О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 15.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 298 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Р. чрез процесуален представител адв. П срещу решение от 29.10.2008г. по гр. д. № 315/2008г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е отменено решение № 304 от 06.04.2006г. по гр. д. № 1368/2004г. на Районен съд Дупница, поправено с решения от 08.06.2006г. и 05.03.2007г., и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от О. Р. срещу С. М. К. като Е. „С”, гр. Р. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 2 469,60 лв. /погрешно посочено 2 649,60 лв./ – наемна цена за ползване на общински терен – частна общинска собственост с площ от 63 кв. м., находящ се в ЦГЧ на гр. Р. по договор за наем от 26.02.1996г. за периода от 01.01.2001г. до 31.04.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2004г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 822,30 лв. – мораторна лихва за забава на плащането на посочените наемни вноски за периода от 11.02.2001г. до 11.10.2004г., и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата 320,50 лв. – разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът С. М. К. като Е. „С”, гр. Р. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 26.02.1996г. между О. Р. и ответницата е сключен договор за наем, съгласно който ищецът е предоставил на ответницата за временно ползване собствения си недвижим имот – общински терен за извършване на търговска дейност, от които 49 кв. м. застроена площ и 58 кв. м. незастроена тротоарна площ, находящ се в центъра на гр. Р., срещу определен наем, със срок на действие една година, считано от подписването му, т. е. до 26.02.1997г. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с анекс от 29.10.1998г. договорът за наем е изменен по отношение на размера на наема и ползваната площ, с допълнително споразумение, сключено на 11.08.1999г., наемателят е поел задължение да извърши озеленяване, изграждане на бетонова плоча и подземна комуникация, като стойността на извършените СМР в размер 3 000 лв. следва да е за сметка на наема върху имота, както и че със споразумение от 07.02.2000г. размерът на наема е изменен и е уговорено, че срокът на действие е до обявяване на резултатите и определяне на наемателя при провеждащия се търг по реда на НРПСУРОИ.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че през периода от 01.01.2001г. до 31.04.2003г. между страните не е съществувало облигационно правоотношение по сключения на 26.02.1996г. и последващите го споразумения договор за наем, тъй като към 26.02.1997г. действието на сключения на 26.02.1996г. договор за наем е прекратено на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, съгласно която разпоредба договорите за наем, сключени по установения ред до 01.06.1996г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането в сила на закона, като последната хипотеза касае договори с по-дълъг срок на действие. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че подписаният през 1998г. анекс е без основание, доколкото към този момент действието на договора за наем е преустановено по силата на закона, а последващите споразумения от 1999г. и 2000г. при липса на данни за проведен търг или конкурс не са били в състояние да породят валидна облигационна връзка между страните. В тази насока въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 14 ЗОбС, съгласно която за възникването на валидно облигационно правоотношение относно имот общинска собственост е необходимо изпълнението на няколко кумулативно дадени предпоставки: да е проведен търг или конкурс за наемането на имота, който да е спечелен от ответниката, и между О като наемодател и ответницата като наемател въз основа на резултатите от търга или конкурса да е сключен договор за наем. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касаторът не е посочил кои са според него материалноправните и процесуалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съобразно твърденията на страните, изложените във въззивното решение съображения и данните по делото материалноправните въпроси, които са от значение за спора, могат да бъдат формулирани в следния смисъл: съществува ли между страните правоотношение по договор за наем през периода 01.01.2001г. – 31.04.2003г.; може ли да бъде прекратено наемното правоотношение на основание § 7, ал. 1 ПЗР на ЗОбС.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът дали съществува между страните правоотношение по договор за наем през периода 01.01.2001г. – 31.04.2003г. е конкретен за всеки отделен случай и зависи от представените по делото доказателства. Въпросът може ли да бъде прекратено наемното правоотношение на основание § 7, ал. 1 ПЗР на ЗОбС не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС е ясна и не създава проблеми при нейното прилагане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2008г. по гр. д. № 315/2008г. на Окръжен съд Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.