1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429
С., 01.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6533 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г., Л. П. Г., Д. К. Г., К. Г. Г., С. Г. И., В. Б. Г., М. П. Л. и Б. П. Д., чрез пълномощника им адвокат Е. К. против решение № 1491 от 14.07.2014 г., постановено по гр.д. № 437 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 6243 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 16682/2011 г. на Софийски градски съд, І-20 състав за отхвърляне на предявения от В. Б. Г., М. П. Л., Б. П. Д., Л. П. Г., В. Т. Г. и С. Г. И. против Столична община иск за собственост на основание наследствено правоприемство, евентуално десетгодишна придобивна давност на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], пл.район „С., представляващ УПИ ІV-683а от кв.198 по плана на м.”Хр.С. – С.”, одобрен със Заповед РД-117/27.02.1975 г., Заповед РД-09-380/27.12.1994 г., Заповед РД-09-50-625/25.11.1997 г. и Решение № 535/7.10.2010 г. по Протокол № 74/7.10.2010 г. на СОС, който имот е идентичен с имот пл. № 1 от кв.52 от стария кадастрален план на [населено място], к.л. № 412, 435 от 1942 г., одобрен със Заповед № 6046, 6048/20.12.1950 г., отреден за ливада в местността „Чифлика” от 3.1 дка, при съседи: П. С.К., И. П., Г. С. и река, при следните права в съсобствеността: В. Б. Г. – 5/32 ид.ч., М. П. Л. – 1/32 ид.ч., Б. П. Д. – 1/32 ид.ч., Л. П. Г. – 1/32 ид.ч., В. Т. Г. – ? ид.ч., Д. К. Г. – 1/6 ид.ч., К. Г. Г. – 1/24 ид.ч. и С. Г. И. – 1/ 24 ид.ч.
В подадения писмен отговор Столична община оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на братята М. и Т. В. – преки наследници на Г. В., в дял на когото чрез съдебна спогодба е поставен процесният имот, идентичен с имот пл. № 1, кв.52 по регулационния и кадастрален план, одобрен със Заповед 6046, 6048/20.12.1950 г. за местност С.-І част, от който понастоящем площ от 89 кв.м. попада в УПИ ІІІ-гаражи в кв.198, част от 1804 кв.м. попада в УПИ ІV-683 в кв.198 и част с площ 1452 к.м. попада в УПИ ІІ-за жилищно строителство и трафопост, като имотът е бил отчужден от наследодателите по уличнорегулационен план срещу заплатено парично обезщетение. По отношение евентуалното основание за придобиване собствеността въз основа на давностно владение, установено през 1994 г. въз основа на протокол от 7.03.1994 г. с представители на общинската фирма „С.”, която го стопанисвала към този момент и продължило повече от 16 години и при възражение на ответника в отговора на исковата молба, че макар началният момент на владението да е датата на Протокола за предаване на имота от „С.” – 7.03.1994 г., то актът за общинска собственост е съставен на 25.11.1999 г. и следователно са изминали 5 години от предаването на владението, но същото не е добросъвестно и не е осъществен фактическия му състав, въззивният съд е изложил съображения, че представения протокол, въпреки, че не е оспорен като документ, сам по себе си /при липса на други доказателства/ не може да обоснове извод, че владението на имота е предадено именно на посочената дата, а така също, че от този начален момент през 1994 г. ищците са упражнявали в продължение на предвидения в закона 10 годишен срок постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт, като е счетено, че документите, установяващи плащане на местни данъци и такси не доказват реално упражнявана фактическа власт с намерение за своене и същото се отнася и до приложената скица-проект за изграждане на паркинг /доколкото липсват доказателства да са предприети действия по неговото изграждане/.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От поставените въпроси и приложената за тях практика на ВКС, относим към извода на въззивния съд по евентуалното придобивно основание е, уточненият от настоящият съд въпрос за приложението на презумпцията по чл.69 ЗС и чл.83 ЗС /в която насока са доводите за доказана с писмените доказателства установена фактическа власт и за осъществени отношения с администрацията за попълване на имота като тяхна собственост, плащане на данъци и изясняване на статута му като неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ и че имота не е отчуждаван и не е държавен/. По този въпрос изводът на въззивният съд, че ищците не са доказали, че са упражнявали в продължение на предвидения в закона 10 годишен срок постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт противоречат на практиката на ВКС по решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има качеството на владелец и в този случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика.
Н. към данните по делото е уточнения от настоящия съд въпрос: за задължението на въззивния съд да мотивира своето решение, доколкото към решението на Софийски апелативен съд е изложени самостоятелни мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба основания за неправилност. Н. е и твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства, като изгради своите правни изводи не само на отвелни факти, но и на връзката между тях и да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед неговия предмет и вида на търсената защита, доколкото е обосновано единствено с неотчитане на факта, че в протокола от 1.03.1966 г. на РНС „В. Л.” не е отбелязано да е била издадена заповед за отчуждаване на процесния имот, а действалата към този момент нормативна уредба /чл.39, ал.1 З./ не предвижда подобно изискване за настъпване на отчуждителния ефект.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1491 от 14.07.2014 г., постановено по гр.д. № 437 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е разгледан установителния иск за собственост, основан на десетгодишна придобивна давност.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите В. Т. Г., Л. П. Г., Д. К. Г., К. Г. Г., С. Г. И., В. Б. Г., М. П. Л. и Б. П. Д. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 939.34 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: