О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр.София, 01.06.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д.№255/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Ж. А.” ЕООД, гр.Бургас срещу решение №85 от 14.10.2009г., постановено по в.т.дело №193/2009г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, с което е оставено в сила решение №348 от 12.02.2009г. по т.д. 397/2008г. на Бургаския окръжния съд. Твърди се, че в обжалваното решение не е изследван цялостно и обосновано въпросът за съотношението между пасивите и активите на дружеството, съдът се е съобразил само с назначената пред първата инстанция експертизи, не е бил изследван въпросът с какво друго имущество разполага касатора, което е довело и до неправилно определяне на началната дата на неплатежоспособността. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че Бургаският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с отделни решения на състави на Б., С. и ВКС: дали презумцията за неплатежоспособност следва да се прилага с оглед на спиране на плащанията по отношение на кредитора, поискал отриване на производство по несъстоятелност или при съобразяване с последното плащане от длъжника по парично задължение и дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно последното плащане към кредитора – молител или към момента на последното плащане от кредитора. Касаторът се позовава на процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: за правомощията на въззивната инстанция за преценка допустимостта на въззивната жалба и за съотношението между конкретни процесуални правни норми относими към служебното начало в процеса и въведеното ограничение във въззивното производство за събиране на доказателства.
Ответникът по касация “Т. А. Л.” – Н. не взема становище по касационната жалба на “Ж. А.” ЕООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.613а, ал.1 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по въззивна жалба на “Ж. А.” ЕООД, подадена на 9.03.2009г. срещу решението на Бургаския окръжен съд от 12.02.2009г., с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството-касатор поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост и е определена е началната дата на неплатежоспособността 31.12.2004г. За да потвърди първоинстанционното решение, Б. е приел, че касаторът не може да погасява текущите си задължения, размерът на задълженията значително превишават активите на дружеството, а показателите за ликвидност са под 0. Изследвайки показателите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна към четири момента 31.12.2004г., 31.12.2005г., 31.12.2006г. и 31.12.2007г. съдът е приел, че през целия изследван период те са били отрицателна величина, с тенденция на влошаване на платежното състояние на длъжника, поради което е потвърден изводът на първоинстанциония съд за неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството – касатор. Потвърдено е решението на окръжния съд за началната дата на неплатежоспособност, определена въз основа на процент за ликвидност към 31.12.2004г.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът формулира процесуалния въпрос за правомощията на въззивният съд за самостоятелна преценка за допустимост на въззивната жалба, въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. В случая поставеният процесуалния въпрос е разрешен по реда на обжалването с определение №454 от 28.07.2009г., постановено по ч.т.дело № 351/2009г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение /. С него ВКС е приел, че единствено е спазен срокът за обжалване по чл.613а, ал.1 ТЗ за въззивната жалба подадена на 9.03.2009г., по която се е произнесъл въззивния съд. Въпросът за процесуалната недопустимост на въззивната жалба от 14.03.2009г. е разрешен с влязло в сила определение и не може да бъде пререшаван от въззивния съд по арг. на чл.253 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. С оглед на тази дефинитивност, конкретният случай не попада в приложното поле на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса кои процесуални определения съдът може да отмени сам, има установена съдебна практика, която не се налага да бъде променена предвид идентичната им уредба в отменения и действащия в момента ГПК.
Съществен и от значение на развитие на правото е въпросът за съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало / чл.266 и чл.7 ГПК/, в т.ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието да събира доказателства и по служебен почин / чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ/. Така формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е относим към спора по делото, доколкото не са допуснати поискани от касатора нови доказателства във въззивното производство и е обусловил крайния извод на съда за началната дата на неплатежоспособността. По поставения процесуален въпрос, с оглед на новата уредба на въззивното производство и действието едновременно с нея на специалните процесуални правила в чл.621а ТЗ, няма установена съдебна практика, поради което настоящия състав на ВКС, ТК първо отделение намира, че са налице двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол само относно определянето на началната дата на неплатежоспособност. Материалноправният въпрос дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно последното плащане на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност или спрямо и останалите кредитора на длъжника, е от значение за спора. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото решението на съда е в противоречие с цитираната практика на ВКС в решение №428 от 7.06.2004г. по гр.дело №2053/2003г. и решение №132 от 2.03.2004г. по гр.дело №679/2003г. на ВКС, ТК по този въпрос.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. Поставеният материалноправен въпрос дали спирането на плащането трябва да бъде изследвано само към кредитора – молител или и спрямо другите кредитора на длъжника, е относим към въпроса са определяне на началната дата на неплатежоспособността, към който е относима и цитираната съдебна практика. Състоянието на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост е обективно състояние на търговеца и преценката за него се прави след цялостно изследване на материалното му и финансово състояние. Изводите на съда за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл.608, ал.1 ТЗ са съобразени с практиката на ВКС и не противоречи на цитираните от касатора съдебни решения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85 от 14.10.2009г., постановено по гр.дело №193/2009г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение само в частта, с което е потвърдено решение №348/12.02.2009г. по т.дело № 397/2008г. на Бургаския окръжен съд относно началната дата на неплатежоспособност 31.12.2004г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, с което е открито производство по несъстоятелност на “Ж. А.” ЕООД.
Да се съобщи на “Ж. А.” ЕООД, гр. Бургас да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 125лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ или изтичане на срока за внасянето й, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: