О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429
гр. София, 18.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2024 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 43 от 13.02.2019г. постановено по гр.д. № 1006/2019г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 107 от 29.10.2018г. по гр.д. № 440/2018г. на Радневски районен съд за признаване за установено спрямо ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, че извършеният от В. С. П. отказ от наследството на И. К. П., починал на 20.05.2015г., вписан в особената книга на Радневски районен съд под № 14/2015г., е нищожен поради невъзможен предмет.
Касационната жалба е подадена от ответницата В. С. П., чрез адв. Тонка Георгиева. Поддържа, че изводите на съда са необосновани и направени в противоречие с относимите материалноправни норми. В приложеното към касационната жалба изложение касаторът моли допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/ Представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително такова, действието на призования за наследяване, състоящо се в погасяване със собствени средства на наследствен дълг; 2/ Обективират ли приемането на наследството, респективно предполагат ли намерение за приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, действията на призования към наследяване състоящи се в частичното плащане със собствени средства на наследствен чужд дълг. Твърди се противоречие на обжалвания акт с практиката на съдилищата, както и очевидна неправилност.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Десислава Бозукова излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск предявен от “Банка ДСК” ЕАД срещу В. С. П. за установяване нищожност на направения от нея отказ от наследството на И. К. П., починал на 20.05.2015г., поради това, че е предхождан от мълчаливо приемане на наследството. За да постанови обжалваното решение за уважаване на иска Старозагорски окръжен съд е споделил направените изводи на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите й. Установено е, че И. К. П., б.ж. на [населено място], общ. Р., е починал на 20.05.2015г., а преживялата му съпруга В. С. П. е негов призован към наследяване наследник по закон. На 27.07.2015г. тя е депозирала пред Радневския районен съд заявление за отказ от наследството на наследодателя и отказът е вписан под № 14/2015 г. в особената книга на съда.
Видно, че между „Банка ДСК“ ЕАД и И. К. П. приживе са сключени два договора за кредит за текущо потребление съответно за 10 000лв. и за 5 000лв., както и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. След смъртта на И. П. съпругата му В. е извършила две плащания – на 13.07.2015г. е внесла по договора за заем сумата от 185,00 лв., отразена като вноска от наследник, а на 16.06.2015г. е заплатила 50 лв. за погасяване на задълженията по кредитната карта.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че от страна на В. С. П. е извършено приемане на наследството чрез конклудентни действия, а именно чрез извършените от нея погашения на задължения на наследодателя. Поради това вписаният по-късно отказ от наследството е недействителен. Съдът е изложил съображения, че частичните погасявания на задължения, произтичащи от договорите за банкови кредити на наследодателя И. К. П., представляват такива конклудентни действия, от които несъмнено се предполага намерението за приемане на наследството, а не са действия по управление на наследственото имущество, целящи неговото съхраняване по смисъла на чл.58 от ЗН. Погасяването на дълг засяга пряко обема и размера на наследствената маса и може да бъде приравнено с обратен знак на фактическо разпореждане с наследствено имущество, което несъмнено е конклудентно действие по приемане на наследството.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Формулираните два правни въпроса действително са определящи за изхода на спора и свеждат до това дали извършеното от наследника частично погасяване на задължение на наследодателя обективира неговото намерение да приеме наследството, т.е. дали това действие представлява приемане на наследството по конклудентен начин съгласно чл. 49, ал.2 ЗН.
Трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /така: решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010г. на ІІ г. о. на ВКС/. Същевременно, в практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество – прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя. От тази гледна точка частичното погасяване на дълг несъмнено се отразява на обема на наследството и съответно обективира приемането му от наследника. В този смисъл са решение № 429 от 22.04.1991г. по гр.д. № 227/91г. на І г.о. на ВС, Решение № 17 от 19.01.1994г. по гр.д. № 594/93г. на І г.о. на ВС, както и горепосоченото Решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010г. на ІІ г. о. на ВКС. Обжалваният акт съответства на тази практика.
Приложеното Решение № 310 от 09.04.2009г. по гр.д. № 721/2008г. на І г.о. на ВКС разглежда хипотеза на извършено плащане на задължение на наследодателя след формалния отказ от наследство и е неотносимо към настоящия случай. Решение № 87 от 06.03.2017г. по гр.д. № 7/2017г. на Пазарджишки окръжен съд няма данни дали е влязло в сила, но обсъжданото в него действие е по подаване на молба за преструктуриране на кредит. В приложеното Решение № 73 от 20.02.2015г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 456/2017г. е цитирана съдебна практика, според която заплащането на дълг на наследодателя е действие по приемане на наследството, така че то не обслужва тезата на касатора. В останалите приложени от касатора решения – на Пловдивски районен съд и на Софийски градски съд /няма данни за влизането им в сила/ е прието, че не е извършено мълчаливо приемане на наследството, като съдилищата са извършили конкретна преценка с оглед на доказателствата по делото дали съответните действия разкриват действително намерение за приемане. Поради това не може да се приеме, че въпросът се решава противоречиво, още повече, че не се касае до практика на Върховния касационен съд, както изисква чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Доколкото съдебният акт съответства на трайната съдебна практика, то се явяват неоснователни доводите на касаторите за неговата очевидна неправилност.
Следва да се откаже допускане на касационно обжалване като в полза на ответника се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 13.02.2019г. постановено по гр.д. № 1006/2019г. на Старозагорски окръжен съд по касационната жалба на В. С. П..
ОСЪЖДА В. С. П. ЕГН *** от [населено място], [община] да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, сумата 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: