О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София 02.04.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1169/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Х., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Д., срещу въззивно решение №V-87 от 21.06.2012 г. по гр. дело №828/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение №28 от 17.02.2012 г. по гр. дело №1204/2011 г. на Карнобатския районен съд и по реда на чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че съществува вземането на Б. Н. Г., заявено срещу него по ч.гр.д. №919/2011 г. на Карнобатския районен съд за сумата 9716,94 лв., представляваща стойността на погасено с нейни парични средства задължение на ответника И. Х. Х. към Р. по договор за заем от 11.04.2005г., ведно със законната лихва върху тази главница от подаването на заявлението /01.09.2011г./ до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски за същото производство в размер на 520 лв., от които 200 лв. държавна такса за образуване на заповедното производство и 320 лв. адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че вземането на ищцата произтича от правото на ипотекарния длъжник, реално задължен за чужд дълг, да си възстанови паричната равностойност на даденото за погасяването на този дълг на основание чл.155, ал.2 ЗЗД.
Ответницата по касационната жалба Б. Н. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква само когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е ППВС №1/28.05.1979 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №V-87 от 21.06.2012 г. по гр. дело №828/2012 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд е приел, че вземането на ищцата произтича не от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, а от правото на ипотекарния длъжник, реално задължен за чужд дълг, да си възстанови паричната равностойност на даденото за погасяването на този дълг на основание чл.155, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-87 от 21.06.2012 г. по гр. дело №828/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Х. Х., [населено място], да заплати на Б. Н. Г., [населено място], 200 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.