2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С., 02.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1218/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на К. С. С. от [населено място] против определение № 345 от 14.02.2014 год. по гр.д.№1142/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на К. С. за изменение на решение №2406 от 30.12.2013г. по гр.д. 1142/13г. на САС, в частта му за разноските. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че съгласно разпоредбата на чл.78,ал.10 ГПК на третото лице помагач какъвто е молителя в производството не се присъждат разноски. Съдът е отчел и практиката на ВКС в тази насока като се е позовал на конкретен акт на този съд.
Частната жалба е неоснователна.
Със своята частна жалба, жалбоподателят е посочил, че „ действително нормата на чл.78, ал.10 ГПК е достатъчно ясна и действително е налице практика на ВКС” в съответствие с тази норма, но независимо от това считал, че са налице основания по чл.280, ал.1 ,т. 3 ГПК, като е развил подробни мотиви по този текст, с оглед разбирането си за неправилност на нормата.
Разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК определя императивно отговорността за разноски по отношение на третото лице – помагач в процеса, като изрично указва, че на тази страна не се присъждат разноски. Следователно, произтичащото от закона указание свързано с отговорността за разноски, когато в производството участва трето лице помагач изключва възможността за преценка на съда относно тяхната дължимост.Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съображения, по която е развил жалбоподателя е ирелевантна с оглед правната квалификация на настоящето производство- по чл.274, ал.2 ГПК / изрично т. 24 ТРОСГТК №6/12г./, т.е същото не е касационно, поради което без значение са съображенията за допускане на касационно обжалване.Без правно значение е и изразеното подробно несъгласие на жалбоподателя с разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, разглеждането на чиято правилност е извън компетенциите на съда.
С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 345 от 14.02.2014 год. по гр.д.№1142/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: