О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 2485/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д.”М. СТРОЙ”, със седалище [населено място] против въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 1006 от 15.04.2013 год., по ч.т.д.№ 366/ 2013 год., с което е потвърдено определение № 109 от 25.02.2013 год., по т.д.№ 31/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу ОБЩИНА П. искове, обоснована с отсъствие на изискуемата се активна процесуалноправна легитимация за ищеца.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
В инкорпорирано в молба вх. № 3634/30.05.2013 год. изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният касатор е обосновал приложното поле на касационния контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че „в постановеното съдебно решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, която е трайна и задължителна за всички съдилища”. Като израз на визираното противоречие са посочени ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС съдебен акт от категорията определения, посочени в чл. 274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, към която законодателят препраща в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен, а не задължителен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Според приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в тежест на касатора е да обоснове достъпа до касационен контрол, като формулира изрично този специфичен за разгледания правен спор въпрос на материалното и/или процесуално право въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и аргументира съответния селективен критерий на който се позовава.
Следователно обстоятелството, че в настоящето производство жалбоподателят въобще не е поставил конкретен правен въпрос, който да е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния правен резултат по делото, само по себе си изключва основателността на искането за разглеждане на подадената касационна жалба по същество.
Що се касае до изложените в частната касационна жалба оплаквания, то те не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, тъй като същите се отнасят до процесуалната законосъобразност на обжалваното определение, която може да бъде предмет на обсъждане едва при допускане на касационното обжалване.
Единствено в тази вр. е необходимо да се отбележи, че само бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1 ГПК, или посочване пороците на обжалвания съдебен акт, както това изрично е постановено и в т.1 на цитираното от касатора ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се квалифицира като основание за касационно обжалване, съгласно законодателното разрешение за факултативност на касационното обжалване, с оглед функциите на касационната инстанция, като съд по проверка на правилното прилагане на закона.
Отделен остава въпросът, че не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, че образуваното по реда на чл.357 и сл. ЗЗД гражданско дружество не е юридическо лице и като неперсонифициран правен субект не е самостоятелен носител на права и задължения, нито може самостоятелно да предявява от свое име искове или да отговаря по предявени срещу него.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 1006 от 15.04.2013 год., по ч.т.д.№ 366/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: