2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 850/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. М. А. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решението на Добричкия окръжен съд, представил е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, решения на ВС и на ВКС и постановления на ВС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. М. А. от[населено място] счита жалбата за неоснователна и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Балчишкият районен съд с решение по гр. д. № 22/2009 г. е прекратил брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето им Б., роден на 2. 11. 1997 г., на майката, определил режим на лични отношения между детето и бащата, като осъдил последния да заплаща по 80 лв. месечна издръжка за детето, предоставил ползването на семейното жилище – апартамент в[населено място], на жената. Решението е обжалвано от А. А. в частта за вината, за предоставяне на родителските права върху детето на майката и за ползването на семейното жилище. Добричкият окръжен съд с въззивно решение от 17. 12. 2009 г. по гр. д. № 810/2009 г. е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части.
Искането на жалбоподателя А. за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд относно вината за развода, за упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище е в противоречие с практиката на ВКС. Такова противоречие, обаче в случая не е налице. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за брачни нарушения от двамата съпрузи, които са довели до разстройство на брака им, като е взел предвид фактите по делото. В този смисъл преценката на съда е обусловена от доказателствени изводи и не представлява произнасяне по правен въпрос. При обсъждане вината за разстройство на брака няма определящо значение чии брачни провинения са по-тежки, а се преценява дали всеки от съпрузите е полагал усилия за запазването на брака или обратното, допускал е прояви, несъвместими с брачната връзка и съжителство..
Необосновано е твърдението и за нарушаване на съдебната практика от Добричкия окръжен съд при решаване на въпросите за родителските права спрямо детето от брака и за ползването на семейното жилище. Въззивният съд е приложил установеният от закона и трайната съдебна практика, принцип за максимална защита на интересите на детето, като се е позовал на по-добрите възпитателски качества на майката, а относно ползването на жилището е съобразил, че конфликтните отношения между страните не позволяват съвместното ползване на семейното жилище, за да се осигури едно нормално и спокойно ежедневие за детето.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 12. 2009 г. по гр. д. № 810/2009 г. на Добричкия окръжен съд по жалбата на А. А. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: