О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София 23.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 387 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Ж. М. С., Н. Д. М., И. А. Б., С. Т. А. и Г. Б. М., всички, чрез адв.Т.З. против решение № 24/02.02.2012 г. по в.гр.дело № 2/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено решение № 1131/09.11.2011 г. по гр.дело № 287/2010 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателите против [фирма] гр. Ст. З. да премахне изградената на стълбището между сутерена и партерния етаж на масивна сграда с обекти за стопанска дейност, находяща се в гр.Ст.З., [улица] преградна стена с врата 100/200 см, изпълнена с блокчета „итонг” и метална ламарина, преграждаща празното пространство между стъпалата и вертикалната част по линията на стълбищното рамо, водещо към кота + 4.60 м. и пода на кота 0.00 м., като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос, който съдът доуточни и конкретизира както следва: при извършено незаконно строителство от ответника по иска, представляващо преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават ищците и ответника следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.дело № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 1291/16.11.92 г. по гр.дело № 1038/92 г. на ВС IV г.о., решение № 7/24.02.2000 г. по гр.дело № 1440/99 г. на ВКС IV г.о., решение № 340/25.05.1994 г. по гр.дело № 918/93 г. на ВКС IV г.о., решение № 1803/11.11.2002 г. по гр.дело № 2124/2001 г. на ВКС IV г.о., определение № 202/17.03.2009 г. по гр.дело № 66/2009 г. на ВКС II г.о.
Ответникът по жалбата [фирма] гр.Ст.З. не е изразил становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС.
От фактическа страна е прието, че ищците са собственици на обекти в сутерена на масивна сграда, находяща се в гр.Ст.З., [улица], а ответникът [фирма] е собственик на обекти в партера на сградата.
Възоснова на назначена тричленна техническа експертиза е прието, че стълбището между сутерена и партерния етаж на търговската сграда с главен вход към булеварда е преградено със стена и монтирана врата, която е изпълнена от газобетонови блокчета”итонг”. Достъпът между етажите на кота 0.00 метра и кота – 3.50 м. е възможен само ако вратата не е заключена, че стълбището представлява връзка между етажите и е обща част на сградата. Съобразно същото заключение е прието, че потока от клиенти, посещаващи някои от търговските обекти на кота 0.00 и кота + 4.60 влизат през входа на [улица]и оттам напускат сградата. Клиентите, които посещават обектите на кота -3.50 влизат през входа на [улица]и оттам напускат сградата. Според заключението при евакуация правилата за осигуряване безопасност при пожар не са нарушени, тъй като са предвидени два евакуационни изхода.
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че на стълбището, свързващо сутерена и партера на сградата е изградена преградна стена, която не позволява преминаването на собствениците на магазини в сутерена, както и клиенти през главния вход на [улица]към сутерена и обратно.
Прието е от съда, че се касае за изграждане на незаконен строеж – преграда на стълбище, извършено от ответника по иска. Според съда незаконният строеж създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение/например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построена сграда до съседния имот или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания/. В тези случаи самото нарушение предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случаи ищецът по иска с пр.осн.чл.109 ЗС не следва да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи според съда при изграден незаконен строеж в нарушение на други строителни правила и норми ищецът по иска с пр.осн.чл.109 ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. Прието е за неустановено по делото ищците да търпят ограничение в правата си да ползват собствените си имоти в общата сграда в резултат на изпълнението на преграда с врата. Без значение според съда е обстоятелството дали площта в която е намерена врата представлява обща част на сградата или не, тъй като не обслужва територия за преминаване към други обекти, освен към такива на ответника.
Въззивният съд е приел, че чрез предявяване на иска с пр.осн.чл.109 ЗС ищците целят да осъществят резултат, който не следва да се осъществи по реда на исковото производство. Според съда дори процесното стълбище да е обща част на сградата то обслужва единствено имотите на ответника.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правният въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС е застъпено становището, че иск по чл.109,ал.1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е допустим. Прието е, че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или други строителни книжа заинтересованият собственик/съсобственик/ не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с посоченото разрешение в ТР № 31/85 г. по гр.дело № 10/84 г. на ОСГК на ВС.
Цитираните от жалбоподателите решение № 1291/16.11.92 г. по гр.дело № 1038/92 г. на ВС IV г.о., решение № 7/24.02.2000 г. по гр.дело № 1440/99 г. на ВКС IV г.о., решение № 340/25.05.1994 г. по гр.дело № 918/93 г. на ВКС IV г.о., решение № 1803/11.11.2002 г. по гр.дело № 2124/2001 г. на ВКС IV г.о. не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като по всяко от тях съдът се е произнесъл по хипотези, различни от настоящата, поради което и правните изводи са различни. Определение № 202/17.03.2009 г. по гр.дело № 66/2009 г. на ВКС II г.о. е извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 24/02.02.2012 г. по в.гр.дело № 2/2012 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 3198/07.03.2012 г., подадена от ищците Ж. М. С., Н. Д. М., И. А. Б., С. Т. А. и Г. Б. М., всички, чрез адв.Т.З..
Указва на жалбоподателите Ж. М. С., Н. Д. М., И. А. Б., С. Т. А. и Г. Б. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 85 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, което да се впише в съобщението. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: