О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 23.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ч.гр.дело № 3639/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от адв. Н. Х. в качеството й на процесуален представител на [фирма] срещу определение № 1204/15.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1084/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено определение № 1025/21.01.2015г. по гр. д. № 1766/2014 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, в която е оставено без уважение искането на П. А. Р. за изменение на решение № 5532/24.11.2014 г. в частта за разноските чрез намаляване на същите на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като вместо него е постановено, че се изменява същото решение в частта, с която П. А. Р. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1298 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, като намалява размера им от 1298 лв. на 833,52 лв. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 5 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят е формулирал следните процесуалноправни въпроси: 1. При констатирани от съда фактически основания за намаляване на размера на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК следва ли той автоматично и задължително да приложи нормата на чл. 7 Наредба №1/09.07.2004г. или при определянето на намаления размер на възнаграждението е длъжен да го съобрази с правилата на чл. 36, ал. 2 ЗА, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК и 2. Задължен ли е съдът при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК да мотивира в акта си как е достигнал до крайния, определен от него размер на дължимото от ищеца възнаграждение с оглед уважената част от иска му. Позовава се на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
С определение № 1025/21.01.2015 г. по гр.д. № 1766/2014 г. по описа на РС-Варна, първоинстанционният съд се е произнесъл по искания на страните за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Оставил е без уважение искането на ищеца П. А. Р., направено с молба от 19.12.2014г. за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез намаляване на същите на основание чл. 78, ал. 5 ГПК като неоснователно. С определение № 1204 от 15.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1084/2015 г. на Окръжен съд – Варна, въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу постановеното първоинстанционно определение. Приел е, че направеното от ищеца П. А. Р. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, дължим на [фирма], е валидно и основателно. Посочил е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 6 Наредба № 1/09.07.2004г., доколкото производството пред първоинстанционния съд се е развило в две открити съдебни заседания, а цитираната разпоредба намира приложение при защита по дела с повече от две съдебни заседания, като при всяко следващо се дължи допълнително по 100 лв. Установил е, че производството се е развило в две съдебни заседания, тъй като същото е отложено за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по молба на вещото лице и е приел, че изложената фактическа обстановка, ангажираните доказателства и приложимостта на правните норми не се отличава с фактическа и правна сложност, която да налага определяне на адвокатски хонорар в по-голям размер. Въззивният съд е съобразил дадените в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за тълкуване на закона, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер като вземе предвид цената на иска, както и фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че цената на иска в процесния случай е 7398.90 лв. и определеното възнаграждение спрямо нея в минимален размер е 699.95 лв., а с ДДС – 839,94 лв. При тези изводи Окръжен съд-Варна е достигнал до крайното си разрешение, че на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 5 ГПК, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 833,52лв., представляваща сторените пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Поставените в изложението въпроси, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд относно основателността на искането на ищеца П. А. Р. за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските чрез намаляване на същите на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът подробно е изследвал предпоставките, обуславящи основателността на направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, а именно – цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, провелите се открити съдебни заседания и извършените процесуални действия. Що се отнася до втория въпрос, същият се отнася до приложението на нормативната разпоредба, според която се извършва присъждането на разноските. Законодателят е регламентирал отговорността на страните по отношение на направените в производството разноски. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК като е изложил конкретни мотиви, обосноваващи крайния му извод относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение. В обобщение следва да бъде направен изводът, че нито един от поставените въпроси не визира конкретно правно разрешение на въззивния съд, формирало крайните му изводи и съответно не обосновава наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР № 1/2009 г. по т. д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основание за това.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 1204 от 15.04.2015 г. по ч.гр. д. № 1084/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: