О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4775/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Н. и М. С. К. от [населено място] срещу въззивно решение от 14.04.15г., постановено по гр.д.№ 54/10г. на Монтанския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 28.12.07г. по гр.д.№ 1077/06г. на Монтанския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. А. Н. и М. С. К. против [фирма], [населено място] искове по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователното си действие, с което им пречи да упражняват правото си на собственост, като премахне незаконно построения павилион в собствения им поземлен имот с идентификатор 48489.5.206 по кадастралната карта на [населено място], както и обусловените искове по чл.59 ЗЗД за сумата 3024.50 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 291,75 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство К. Н. и М. К. са собственици на посочения поземлен имот по силата на сключен с нот.акт № 58/03г. договор за покупко-продажба. Продавачите по договора П. Б. и Е. Б. са закупили от [община] на 20.05.03г. УПИ VІІІ в кв.1 по плана на [населено място] с площ от 1770 кв.м., който през същата година е разделен на два имота. Сделката няма за предмет процесната сграда и е сключена на основание § 3, ал.2 ПЗР на ПМС № 235/96г. за приемане на ППЗДС И ППЗОС, тъй като купувачите са били собственици на построени в имота с отстъпено право на строеж два магазина със складове. Процесният павилион за хляб представлява изградена през 1966 г. без строителни книжа масивна постройка, обслужваща съществуващия хлебозавод. Сградата няма временен характер, узаконена през 1994г. на основание чл.162 и чл.180 ЗТСУ/отм./ и чл.302 ППЗТСУ/отм./, отговаря на посочените в тези разпоредби изисквания и е идентична с постройката „портиерна”, предвидена в проекта за изграждане на обекта „Хлебозавод”, [населено място], като понастоящем е собственост на ответното дружество.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като съществуването на собствения на ответното дружество павилион за хляб в поземления имот на ищците не е без законово основание и макар да пречи на същите да упражняват правото си на собственост, не подлежи на премахване по тяхно искане.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в две насоки – 1. досежно възприетото от окръжния съд, че не е налице една от трите предпоставки за уважаване на иска по чл.109 ЗС, а именно ответникът да се намира в имота без законово основание за това, приемайки конкретно, че актът за узаконяване на постройката е законосъобразен и 2. несъобразяване със задължителна практика, свързана с приложението на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК, като въззивният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменително Р № 932 от 28.01.10г. по гр.д.№ № 5093/08г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая в изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, а вместо това са направени общи касационни оплаквания, имащи отношение към правилността на постановеното решение и съществото на правния спор, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Освен това, с оглед приетото от съда, че узаконяването на сградата е извършено в съответствие с действащите тогава разпоредби и дворното място е закупено от ищците, респ. от техните праводатели въпреки нейното наличие, не е налице никакво противоречие с ТР № 31/84г. на ОСГК, тъй като с него не е прието, че в този случай същата подлежи на премахване с негаторен иск. Останалата цитирана в изложението във връзка с първото оплакване незадължителна практика на ВС и ВКС не е представена от касатора, което е негово задължение съгласно т. 2 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС и не следва да се има предвид.
Липсва противоречие и с посочените във връзка с второто оплакване Р № 193 по гр.д.№ 1649/09г. и Р № 128 по гр.д.№ 1356/09г. на ВКС, ІV г.о., тъй като в случая дадените с отменителното решение на ВКС указания са изпълнени.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 14.04.15г., постановено по гр.д.№ 54/10г. на Монтанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: