4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 26.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1357/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс” АД със седалище в [населено място] срещу определение № 2300 от 23.07.2018 г. по в. гр. д. № 5620/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставено без уважение искането на ЗД „Бул Инс” АД за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 5620/2017 г. решение в частта за разноските.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
Ответникът Николай Марков Н. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Производството по в. гр. д. № 5620/2017 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Николай Марков Н. срещу частта от решение по гр. д. № 16121/2015 г. на Софийски градски съд, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 45 000 лв. до претендираните 100 000 лв.
С решение № 1449 от 12.06.2018 г. Софийски апелативен съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд и е уважил иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за още 15 000 лв., като е потвърдил решението в останалата обжалвана част. При произнасяне по отговорността за разноски във въззивното производство въззивният съд е констатирал, че ответникът ЗД „Бул Инс” АД е направил искане за разноски – платено адвокатско възнаграждение, и е представил списък по чл.80 ГПК. Въпреки изхода на делото съдът е преценил, че на ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на подаден от негова страна отговор на въззивната жалба и неявяване на негов процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание.
Сезиран с молба по чл.248 ГПК от ЗД „Бул Инс” АД, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното с частната жалба определение, с което е оставил без уважение искането на дружеството – частен жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта за разноските и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. За да откаже да присъди разноски, въззивният съд е препратил към мотивите в решението си и наред с тях е изложил съображения, че след като във въззивното производство не е осъществено процесуално представителство на ЗД „Бул Инс” АД, насрещната страна не следва да понася неблагоприятните последици от осъждането за разноски. По повод доводите в молбата по чл.248 ГПК, че при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е имал възможност да намали отразеното в списъка възнаграждение, но не е разполагал с правомощия да отхвърли изцяло искането за разноски, съдът е посочил, че макар своевременно да е било направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, не е извършвана преценка на количеството и качеството на свършената работа, а дали изобщо е осъществявано процесуално представителство.
Постановеното от Софийски апелативен съд определение е неправилно.
Отговорността на страните за разноски в гражданския исков процес е уредена в чл.78 и сл. ГПК. Според общите правила на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, за всяка съдебна инстанция ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, а ответникът – право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. За да бъдат присъдени разноски, страната, която ги претендира, следва да докаже реалното им извършване. В т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в зависимост от изхода на делото на страната се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато тя е е заплатила възнаграждението. Правото на страната да бъде възмездена за разноските, които е направила за организиране на защитата си в процеса, е обусловено от изхода на делото и от доказване на факта на плащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, а не от количеството и качеството на осъществената в нейна полза адвокатска защита. Обемът и съдържанието на адвокатската защита имат значение за преценката на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК, при наличието на които съдът може да намали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако насрещната страна е упражнила своевременно правото да възрази за прекомерност на възнаграждението. Неизпълнението на поетите от пълномощника – адвокат задължения за осъществяване на процесуално представителство пред съответната инстанция е релевантно за вътрешните отношения между страната и пълномощника й, евентуално – за намерението на страната да търси отговорност от пълномощника си за неоказване на дължимата адвокатска защита съобразно уговореното в договора за правна защита и съдействие, но не може да служи като основание за санкциониране на страната с отказ да й бъдат присъдени дължимите според правилата на чл.78 ГПК разноски.
В конкретния случай на 08.06.2018 г. в регистратурата на Софийски апелативен съд е депозирана молба от адв. Ал. И. – пълномощник на ЗД „Бул Инс” АД, с която адв. И. е уведомил съда, че е в невъзможност да се яви в насроченото по делото открито съдебно заседание, но оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа всички направени до момента искания и възражения. С молбата са представени договор за правна защита и съдействие от 07.12.2017 г., в който е удостоверено заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за процесуално представителство в производството пред Софийски апелативен съд, и списък на разноските по чл.80 ГПК, в който са отразени направените разноски за адвокатско възнаграждение. При така представените доказателства, установяващи по безспорен начин, че за защитата си във въззивното производство ответникът ЗД „Бул Инс” АД е извършил реално (чрез плащане в брой) разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., и частичното потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения срещу дружеството осъдителен иск, отказът на въззивния съд да присъди на ЗД „Бул Инс” АД разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, противоречи на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и е незаконосъобразен. Изложеното предпоставя отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по в. гр. д. № 5620/2017 г. на Софийски апелативен съд решение в частта за разноските.
Предмет на обжалване с подадената пред Софийски апелативен съд въззивна жалба е частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата 55 000 лв. (разлика над присъдените с решението 45 000 лв. до претендираните 100 000 лв.). Минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалваем интерес 55 000 лв., е 2 180 лв., като за намаляването на възнаграждението няма значение дали върху същото се дължи ДДС. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен за сумата 40 000 лв. (разлика над 60 000 лв. до 100 000 лв.), и в зависимост от този изход на делото на ответника ЗД „Бул Инс” АД се следват разноски за адвокатско възнаграждение в посочения минимален размер – чл.78, ал.3 ГПК. Изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска, разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство възлизат на 1 585.45 лв. В съответствие с изложените съображения решението на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 5620/2017 г. следва да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като жалбоподателят Николай Марков Н. бъде осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски за въззивното производство в размер на сумата 1 585.45 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2300 от 23.07.2018 г. по в. гр. д. № 5620/2017 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява :
ИЗМЕНЯ решение № 1449 от 12.06.2018 г. по в. гр. д. № 5620/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА Николай Марков Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.А, ап.29, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 1 585.45 лв. (хиляда петстотин осемдесет и пет лв. и четиридесет и пет ст.) – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :