3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 27.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
Е. С.
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1706 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане № 801 от 22.12.2014г. по ч.т.д. № 1554/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е върната частната му жалба срещу определение № 462 от 08.07.2014г. по настоящото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че с обжалваното разпореждане е върната частната му жалба поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса, без тези указания да са му били съобщени. Поддържа, че ВКС е приложил фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, без да са налице предпоставките за това, като твърди, че обективно с връчването на съобщението за обявяване на обжалваното разпореждане се установява, че адресът на дружеството е този, който е посочен в съда и е обявен в търговския регистър.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане № 801 от 22.12.2014г. по ч.т.д. № 1554/2014г., състав на ВКС, ТК, ІІ т.о., чрез съдията-докладчик, е върнал подадената от [фирма] частна жалба с вх. № 9120/21.10.2014г. срещу определение № 462 от 08.07.2014г. по същото дело поради неизпълнение в срок на указания, дадени с разпореждане от 21.10.2014г., за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Съдът е приел, че видно от опитите за връчване на разпореждането на частния жалбоподател на последния вписан в търговския регистър адрес на управление /гр.П.,[жк], [улица], комплекс К. – лукс/ на 28.10.2014г. и 17.11.2014г., дружеството е напуснало адреса на управление, не е оставило представител и на адреса се намира друго дружество. Констатирал е, че изпратеното съобщение на адрес [населено място], [улица] също е върнато в цялост с отбелязване, че на адреса няма такава фирма и повечето стаи са офиси на адвокати. С оглед на тези фактически констатации съдът е приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК и съобщението следва да се счита редовно връчено.
Обжалваното разпореждане е правилно.
До дружеството – частен жалбоподател са изпратени две съобщения за указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса на вписания в търговския регистър адрес на управление. Първото съобщение е върнато на 28.10.2014г. в цялост с отбелязване, че на посочения адрес няма офис и представител на фирмата, а се намира офис на фирма „Гардения”, по информация на г-жа В. П. – секретарка. Второто съобщение е върнато на 17.11.2014г. отново в цялост с отбелязване, че фирмата е напуснала адреса и в момента няма представител по информация от служител на фирмата, която се намира на адреса, и на г-н К., също намиращ се на адреса. Посочен е нов адрес на дружеството [населено място], „И. В.” 5. Съобщение до дружеството е изпратено и на посочения адрес, но и от там е върнато в цялост с отбелязване, че на адреса няма такава фирма. С оглед на така изложените факти следва да се приеме, че са били налице предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК и извършеното по реда на тази разпоредба връчване е редовно. Тъй като констатираната нередовност на частната жалба не е отстранена в определения срок, е било налице основанието на чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на подадената частна жалба.
Действително съобщението за обжалваното разпореждане е връчено на частния жалбоподател на същия адрес – адресът му на управление по търговския регистър, като е получено от К. М. К. /пълномощник/. По делото не са налице доказателства за упълномощаване на посоченото лице да представлява дружеството или да получава адресирани до него книжа, поради което това връчване не може да се цени като доказателство за наличието на канцелария и представител на дружеството на вписания адрес
на управление.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 801 от 22.12.2014г. по ч.т.д. № 1554/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: