О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 28. 07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2299/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Р. Д. като пълномощник на Т. С. М. срещу определение № 144/23.04.2008 г. по ч.гр.д. № 197/08 г. на В. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съществени процесуални правила. Жалбоподателят счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението, тъй даденото от въззивния съд разрешение на процесуалния въпрос относно допустимостта на установителния иск за собственост е в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ТР № 32/1955 г. на ВС, решение № 804/1996 г. на І г.о, решение № 1* от 10.05.1996 г. по гр.д. № 519/95 г. на ІV г.о; решение № 262/06 г. по гр.д. № 1361/05 г. на ІV г.о.; решение № 300/ 13.03.2003 г. по гр.д. № 205/02 г. на ІV г.; решение № 672/07.08.2006 г. по т.д. № 1* г. на ІІ т.о., които прилага.
Ответната страна Г. К. А. счита, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид данните по делото, намира:
С обжалваното въззивно определение е оставено в сила определението на Б. районен съд от 13.03.2008 г. по гр.д. № 20/08 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Т. С. М. против Г. К. А. установителен иск за собственост на недвижим имот. Въззивният съд е споделил изцяло становището на районния съд, според което не е налице правен интерес от провеждането на установителния иск за собственост, тъй като спорният имот се владее от ответницата и ищецът има на разположение по – ефикасен способ за защита чрез предявяване на осъдителен иск.
По допускането на касационното обжалване настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. От решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят, относимо към разрешения с обжалваното определение процесуален въпрос за правния интерес от предявяването на установителен иск за собственост, е само това по гр.д. № 519/95 г., в което е прието, че такъв не е налице, когато ответникът владее имота и претендиращият правото на собственост може да предяви осъдителен иск за защита на накърненото си материално право. По-нататък в мотивите е подчертано, че правният интерес следва да е налице към момента на предявяване на иска, а ако в течение на процеса се изменят обстоятелствата и се открие възможност за предявяване на осъдителен иск, производството по делото не следва да се прекратява. В този смисъл е и разрешението, дадено от въззивния съд, който е основал преценката си за наличие на правен интерес от воденето на установителен иск за собственост от изложените в исковата молба твърдения, а в случая те са за това, че спорния имот се владее от ответницата и ищецът не е допускан до него.
Решение № 262/06 г. по гр.д. № 1361/05 г. и решение № 300/ 13.03.2003 г. по гр.д. № 205/02 г. третират задължението на съда сам да определи правната квалификация на иска въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум. Обжалваното определение не е в противоречие с тези решения. При липса на искане за осъждане на ответницата да предаде владението върху спорната ? ид. част от имота, правилно искът е квалифициран като установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./.
Останалите решения касаят въпроси по приложението на чл. 116 ГПК / отм./ и са неотносими към обжалваното определение.
В обобщение на изложеното, не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 144/23.04.2008 г. по ч.гр.д. № 197/08 г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: