О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 03.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на втори юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 2686 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Ц. Б. срещу решение от 20.01.10г. по гр.дело № 2070/09г.на Софийски градски съд в частта,имаща характер на определение,с което по отношение на нея производството е прекратено.
Ответникът в производството К. И. Б. счита,че частната жалба е основателна.
Останалите ответници М. .,представлявана от министъра на финансите не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение Софиският градски съд е прекратил въззивното производство по отношение на Т. Ц. Б.,тъй като в частта,с която са отхвърлени исковете й решението е влязло в сила поради необжалването му.
Определението е правилно.
При неупражняване на правото да обжалва решението,ако има интерес от това, недоволната страна трябва да понесе последиците от процесуалното си бездействие, т.е. необжалваната, неизгодна за нея част от решението да влезе в сила. При обикновеното другарство, каквото е в случая, еднаквото разрешаване на делата на другарите не е задължително, от което следва, че жалбата на единия не разпростира действието си по отношение на останалите другари. Тълкуването на разпоредбата на чл. 269 ГПК дава основание да се приеме, че за разлика от нищожността, която може да бъде обявена за цялото решение, при неправилността въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.Именно последната хипотеза е налице в разглеждания случай поради необжалване на първоинстанционното решение от настоящата жалбоподателка, което налага извода, че същата не е процесуално легитимирана да обжалва постановеното въззивно решение. До този извод е достигнал и въззивният съд и затова постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са аргументите в частната жалба,че жалбоподателката се е присъединила към въззивната жалба.С молбата от 6.03.09г.,депозирана до Софийски градски съд чрез Софийския районен съд същата е изразила становище по въззивната жалба на К. Б.,но в нея не се съдържа изрично изявление за присъединяване към жалбата му по смисъла на чл.265 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението,имащо характер на определение от 20.01.10г.,постановено по гр.дело № 2070/09г.на Софийски градски съд в частта,с което е прекратено производството по отношение на Т. Ц. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.