3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.429
София, 30.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 516/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 5883 от 20.04.2010 г. по ч. гр. д. № 2345/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 51219/2009 г. на Софийски районен съд, 49 състав за отмяна по реда на чл.390, ал.3 ГПК на допуснато с определение от 17.11.2009 г. обезпечение на бъдещи искове срещу [фирма].
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд при наличие на визираните в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Процесуална възможност за касационно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Атакуваното въззивно определение е постановено при действието на чл. 396, ал. 2 ГПК в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 100/2007 г. и е извън обхвата на съдебните актове по чл.274, ал.3 ГПК, за които е предвиден касационен контрол. Определението е постановено в производство за обезпечаване на иск, като с него въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу първоинстанционно определение за отмяна на допуснато обезпечение по реда на чл.390, ал.3 ГПК. Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което определението, с което въззивния съд се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение за допускане на обезпечение или отказ да се допусне обезпечение, не подлежи на касационно обжалване. Аналогично разрешение е относимо и към определенията на въззивните съдилища, постановени по частни жалби срещу първоинстанционни определения за отмяна на обезпечение при предпоставките на чл.390, ал.3 и чл.402 ГПК, които поради привременния характер на обезпечителните мерки не преграждат по-нататъшното развитие на делото и не дават разрешение по същество на друго производство, съпътстващо исковия процес относно спорното материално право.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 5883 от 20.04.2010 г. по ч. гр. д. № 2345/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-б бр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: