4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С., 04.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 137/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 284 от 28.11.2011 г. по в. гр. д. № 383/2011 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 287 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 3064/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ апартамент № 44 в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 7, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, предявен от държавата срещу Общината [населено място].
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от Общината [населено място], като се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация държавата, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че апартаментът, който е изграден пред 1982 г., към момента на построяването е държавна собственост. Обектът е предаден на държавното предприятие „Р.” като организация, на която е възложено управлението на държавния жилищен фонд, и впоследствие – на ведомството „Б.”. Съдът приел за недоказано твърдението на ответника обектът да е преминал в собственост на общината на основание пар. 7, ал. 1, т. 5 от ПЗР на ЗМСМА, според който с влизане в сила на този закон /на 17.09.1991 г./ преминават в собственост на общините жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство /З. – отм./, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства. Не са налице и предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 96/1999 г./, който прехвърля в собственост на общините жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани и управлявани от общините до 01.06.1996 г. В тази насока по делото е установено, че обектът е предаден на общината през 1998 г. от [фирма] – правоприемник на държавното предприятие „Р.” и на други предприятия, във връзка с предаване на стопанисваните ведомствени жилища на предприятията-собственици при откритата процедура по приватизация на дружеството. Предмет на дейност на дружеството е стопанисване и експлоатация на държавния жилищен фонд, което сочи, че жилището е използвано като държавно, а не от името и за сметка на общината, независимо от обстоятелството, че дружеството е 100% общинска собственост /общината е субект, различен от търговското дружество/. Следователно, общината не е стопанисвала обекта до 01.06.1996 г. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС /в редакция до 1996 г./ и предвид наложения мораториум и спиране на давността за придобиване на държавни или общински имоти, за неоснователно е прието и правопрекратяващото възражение на ответника спорният по делото имот да е придобит от общината на основание придобивна давност.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:
1. При предоставен държавен апартамент на държавно ведомство, кой е активно легитимиран да предявява иск за собственост – държавата или съответното ведомство, на което е предоставен недвижимият имот;
2. При наличие на съставен акт за държавна собственост на целия новопостроен блок следва ли при извършеното разпределение на собствеността на апартаментите държавата да състави отделен акт за държавна собственост за всеки от апартаментите, които остават държавни;
3. Как държавата установява и доказва собствеността си върху един недвижим имот при липса на съставен по надлежния ред акт за държавна собственост, вписан в службата по вписванията към съответния районен съд;
4. Как държавата установява и доказва при спор за собственост принадлежността на един недвижим имот към държавния ведомствен жилищен фонд;
5. Как се установява и доказва съществуването на държавния ведомствен жилищен фонд – само по силата на закона или със съответните регистри по чл. 75 З., чл. 150 ППЗДС /отм./ и чл. 106 ППЗДС и съответните документи, които установяват правото на собственост на държавата;
6. Съществува ли задължение за държавата, респ. областните администрации, да завеждат съгласно Закона за счетоводството като актив недвижимите имоти, които притежават и
7. Съществува ли задължението за държавата, респ. областните администрации, да декларират недвижимите имоти, които притежават, по реда на ЗМДТ пред съответните данъчни органи.
Наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с довода, че липсват решения на ВС и ВКС по подобни като разглеждания спорове между държавата и общините. С решение № 1085 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 4256/2007 г. на ВКС, ІV-то г. о., делото е върнато за ново разглеждане с указания за установяване на факта дали имотът е бил включен в държавния жилищен фонд, но няма постановено решение, с което да е даден отговор на въпроса по какъв начин и с какви документи следва да се установи и докаже от държавата, респ. областната администрация, включването на един недвижим имот в държавния ведомствен жилищен фонд.
Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос не е налице, тъй като разпоредбите, уреждащи активната процесуалноправна легитимация в случай като разглеждания, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. С предявения иск се цели разрешаване на спор дали имотът по исковата молба – жилище, изградено по реда на чл. 117 З. /отм./, е държавна или общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този случай съгласно чл. 32, т. 4 ГПК представител на страната по пълномощие е областният управител, упълномощен от посочения министър. В хипотезата, пред която страните са изправени, това е областният управител на Област Стара З., който е и предявил иска за защита на собствеността.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество, е необходимо поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешен от въззивния съд и да касае пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат. В случая въпросите по т.т. 2, 6 и 7 не са разрешавани от въззивния съд и съответно не са обусловили правния извод по принадлежността на правото на собственост върху имота по исковата молба. Ето защо те не представляват такива правни въпроси, които съобразно посочения тълкувателен акт могат да обосноват допускането на касационното обжалване.
Поставените въпроси в т.т. 3, 4 и 5 на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани общо, без да са свързани със спецификата на конкретното дело и без касаторът да е обосновал необходимостта във връзка с конкретния спор от тълкуване на разпоредбите на чл. 75 З., чл. 150 ППЗДС /отм./ и чл. 106 ППЗДС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й. В настоящия случай не е посочено с какво разглеждането на делото ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наред с това процесуалноправните въпроси за начина на доказване и доказателствените средства са свързани във всеки отделен случай със заявеното от ищеца правно основание на предявения иск. В случая съдът е приел за установено от представените и от двете страни доказателства, както и с оглед становището на ответната община, че спорното жилище е станало държавна собственост с факта на възникването си като самостоятелна вещ като част от новопостроен блок по реда на чл. 117 З. /отм./. Този извод не е в зависимост от наличието или липсата на акт за държавна собственост, имащ констативно /установително/ действие. И тъй като жилището е било предоставено на ведомство, а не е сред някоя от категориите, които по силата на закона – пар. 7, ал. 1, т. 5 ЗМСМА от 1991 г., са преминали в собственост на общината /като предназначени за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства/, то е определено като част от държавния ведомствен жилищен фонд, който съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 ППЗДС /от 1996 г.-отм./ включва и новопостроените жилища, които се стопанисват и управляват от ведомствата.
Не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 284 от 28.11.2011 г. по в. гр. д. № 383/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: