О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 429
гр. София,04.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№154 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №224 от 10.10.2016 г. по т.д.№132/2016 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение, след отмяна на решение №29 от 14.03.2016 г. по т.д.№93/2015 г. на ОС Плевен, [фирма] е осъдено да заплати на „Български институт по метрология” сумата от 489 600 лв., ведно със законната лихва от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща получено от ответника възнаграждение по договор №ОП-Д-19 от 07.07.2014 г., развален от ищеца, поради виновно неизпълнение на изпълнителя ответник, сумата от 51 000 лв., ведно със законната лихва от 08.06.2015 г. до окончателното изплащане, неустойка по чл.12, т.7 от договор №ОП-Д-19 от 07.07.2014 г., като е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу „Български институт по метрология” насрещен иск за сумата от 102 000 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното изплащане, остатък от окончателно възнаграждение договор №ОП-Д-19 от 07.07.2014 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси за, които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Достатъчни ли са свидетелските показания на един, заинтересован от изхода на делото свидетел неочевидец за доказване на стъпването на обуславящ изхода на делото факт, като се ингорират останалите приети и неоспорени доказателства по делото, които сочат за превратно решаване на случая. 2. Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертните заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност – да се лиши от специалните знания на експертите, като ингорира и не кредитира съдебните експертизи или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна. 3. Следва ли въззивният съд да обсъди показанията на всеки един от разпитаните свидетели и да аргументира защо приема едните за достоверни, а други не кредитира. 4. В случай на договор за доставка на стока, която съдържа и се състои от различни компоненти, всеки или някой, от които, могат да се използват отделно от другите, без да бъде нарушена целостта на стоката и без да се пречи да бъдат използвани другите й компоненти по предназначение, кога съдът следва да приеме, че е налице пълно неизпълнение.
Ответникът по касационната жалба – „Български институт по метрология” заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не могат да се приемат изводите, до които са достигнали вещите лица в заключенията си, че доставените от изпълнителя [фирма] мобилни лаборатории съответстват на Техническата спецификация и Техническата оферта, и са годни за работа по предназначението си. Посочил е, че в констативно-съобразителната част заключенията са некоректни по отношение на констатираните относителни грешки при извършена проверка на точността на LPG колонка, които са свързани с неточност на колонката, с оглед наличието на свидетелства за калибриране, тъй като по делото са събрани доказателства, че изпълнителят е взел разходомерите, след първоначалното изпитване, опитал се е да отстрани констатираните нередовности в тях, т.е. осъществена е била външна намеса върху тях, върнал ги е на възложителя с уверението, че са в изправност, но не е представил нови свидетелства за калибриране, тъй като с оглед на външната намеса, старите вече не са били валидни, в която насока са показанията на свидетелката В.. В този смисъл е достигнал до извод, че е по-възможно относителните грешки при извършените общо седем замервания от вещите лица да се дължат на разходомерите, а не на LPG колонката, поради което и поради констатираните многобройни недостатъци на доставените от изпълнителя мобилни лаборатории, непозволяващи на възложителя да ги приеме, въззивният съд е приел, че изпълнителят по договора за доставка се намира в пълно неизпълнение на сключения договор, тъй като доставените мобилни лаборатории не могат да се използват от възложителя по предназначение, в качеството си на еталон. Ето защо и тъй като възложителят е изпълнил точно и коректно поетите задължения по договора за доставка, като е платил първите две вноски в уговорените срокове, а е оказал и пълно съдействие на изпълнителя, ищецът в качеството си на изправна страна по договора за доставка го е развалил с исковата молба, която е била връчена на ответника – от този момент са настъпили последиците на развалянето с обратна сила, страните са длъжни да възстановят престираното помежду си, а ответникът [фирма] следва да заплати и уговорената в договора неустойка, като предявеният от него насрещен иск се явява неоснователен.
С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, формулираният от касатора втори въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. От друга страна, даденото от съда разрешение е в противоречие с разрешенията, възприети в решение №72 от 11.05.2016 г. по гр.д. №5936/2015 г. на ВКС, ГК, решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д.№7298/2014 г. на ВКС, ГК и решение №542 от 07.02.2012 г. по гр.д.№1083/2010 г. на ВКС, ГК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От друга страна при произнасянето си, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства, а в мотивите на решението липсва взето становище по поставения от касатора четвърти въпрос. В този смисъл не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по останалите, поставени в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, въпроси и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №224 от 10.10.2016 г. по т.д.№132/2016 г. на АС Велико Търново.
Дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 12 840 /дванадесет хиляди осемстотин и четиридесет/ лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.