О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София 05.04.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1107/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. П., [населено място], срещу въззивно решение №747 от 19.05.2011 г. по гр. дело №1009/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е обезсилено като недопустимо решение №32 от 04.01.2011 г. на Пловдивския районен съд по гр. дело №17641/2009 год. в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. С. П. срещу [фирма] за обезщетение за оставането му без работа за разликата над претендирания размер от 6 725 лв. до 10 200 лв. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и за връщане на сумата 1700 лв., представляваща удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. Въззивният съд е приел, че в заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени няколко отделни нарушения на трудовата дисциплина, като само по отношение на едно от тях са изпълнени изискванията на чл.193, 194 и 195 КТ. То обаче е достатъчно тежко, за да обоснове налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: когато в заповедта за дисциплинарно уволнение са посочени няколко нарушения, длъжен ли е съдът да се произнесе по всички нарушения; възможно ли да не се разглеждат тези, за които не са изпълнени изискванията на чл.193, 194 и 195 КТ; след като работодателят е преценил по чл.189 КТ, че работникът трябва да бъде уволнен дисциплинарно за няколко извършени нарушения, възможно ли е съдът да приеме, че само едно от тях е достатъчно за дисциплинарно уволнение; когато се приеме, че повечето от посочените нарушения не са мотивирани съобразно изискванията на чл.195 КТ, може ли да се приеме, че заповедта е законосъобразна; следва ли да се приеме за доказано със свидетелски показания извършването на финансово нарушение когато липсват писмени доказателства и за да е налице злоупотреба с доверието трябва ли да се посочи облагата, която е извлякъл работникът или служителят. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №747 от 19.05.2011 г. по гр. дело №1009/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /решение №257 от 10.06.2010 г. по гр. дело №3681/2008 г., ВКС, III г.о. и решение №86 от 25.05.2011 г. по гр. дело №1734/2009 г., ВКС, IV г.о./ която е съобразена от въззивния съд. Според нея за да бъде законно дисциплинарното уволнение не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от дисциплинарните нарушения, включени в заповедта, спазване изискванията на чл.193, 194 и 195 КТ. За тези от тях, за които не са спазени тези изисквания е безпредметно, а в някои случаи и невъзможно, разглеждането им по същество. За всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може да наложи дисциплинарно наказание с отделни заповеди или с обща такава за няколко нарушения. Винаги обаче може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение и за едно единствено нарушение на трудовата дисциплина, ако то съответства по тежест на това наказание и са съобразени критериите по чл.189 КТ. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, поради което тя подлежи на съдебен контрол. Виновното неизпълнение на трудови задължения, което представлява и финансово нарушение може на общо основание да се доказва със свидетелски показания. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Съобразно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, която следва да бъде конкретно посочена. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие като с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени преднамерено.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1 200 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №747 от 19.05.2011 г. по гр. дело №1009/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. П., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1 200 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.