О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 06.08. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2691 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6818 от 24.VІІІ.2018 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /по-нататък „АПСК” или само „агенцията”/, подадена чрез неин юрисконсулт против онази част от решение № 216 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 13.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 59/2018 г., с която – по установителен иск на „ВВК” ООД-гр. Стара Загора срещу агенцията с правно основание по чл. 168 ЗЗД, във вр. § 8 от ПР на ЗИДЗПСК/отм./- е била прогласена нищожността на законна ипотека, учредена и вписана по молба на настоящия касатор в Служба по вписванията – гр. Ст. Загора с вх. рег. № 3206, том І, № 90 от 12.ІV.2011 г. върху недвижим имот, находящ се в [населено място] бани, община Стара Загора, съставляващ по одобрената КККР поземлен имот /терен/ с идентификатор 68970.502.454 и пространство от 1 990 кв. м.
Единственото оплакване на касатора АПСК е за постановяване на въззивното решение в атакуваната му част в нарушение на материалния закон, поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел отхвърлен предявеният срещу нея от старозагорското „ВВК” ООД иск за прогласяване нищожността на законната ипотека, вписана по молба на АПСК в Служба по вписванията – Стара Загора с вх. № 3206, том І, № 90 от 12.ІV.2011 г. по отношение на поземления имот с идентификатор 68970.502.454 и за заличаването на тази ипотека.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата агенцията неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си въззивният съд се е произнесъл по следните четири правни въпроса, от които първият бил решен в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз, а именно решението му по дело С-112/05 г. „Комисия на Европейските общности срещу Германия”, докато последните три прави въпроса били такива, явяващи се от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „С оглед установените по делото факти, нарушен ли е принципът на пропорционалност, посредством вписване в полза на държавата на законна ипотека, извършено по молба на АПСК в Служба по вписванията-гр. Стара Загора по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор 68970.502.404?”;
2./ „Налице ли е противоречие между § 8 от ПР на ЗИДЗПСК /отм./ и чл. 63, ал. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, което да обоснове неприложимостта на местната разпоредба, когато не е извършено „движение на капитали” по смисъла на установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург, наложила разбирането, че номенклатурата в приложение 1 към Директива от 24 юни 1988 г. относно прилагане на чл. 67 от Договора (88/361/ЕИО) може да се ползва с цел дефиниране на понятието „движение на капитали”, а именно – придобиването на дялово/акционерно участие в дружество с цел инвестиция?”;
3./ „Налице ли е противоречие между§ 8 от ПР на ЗИДЗПСК /отм./ и чл. 63, ал. 1 от ДФЕС, което да обоснове неприложимостта на местната разпоредба, когато, и в случай че е налице „движение на капитали” и същото е извършено между „свързани лица” по см. на § 1 от ДР на ТЗ?”;
4./ „В случай, че е налице такова противоречие, от която дата е недопустимо разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИДЗПСК /отм./ да бъде прилагана от националния съд?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ВВК” ООД-гр. Стара Загора писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на единственото оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокират се доводи, че произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваната част от решението му не влизало в противоречие с цитираното решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург, а именно постановеното по дело С-112/05 г. със страни Комисия на Европейските общности с/у Германия, както и че не била налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по съображения, основани върху разяснението, дадено с постановката по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи установителния иск за прогласяване нищожност на вписаната от АПСК законна ипотека върху поземления имот /терен/ на „ВВК” ООД в [населено място] бани с идентификатор 68970.502.454 срещу Агенцията настоящ касатор /вкл. с постановяване да бъде заличена процесната законна ипотека/, въззивната инстанция е съобразила разрешението в практиката на ВКС досежно предпоставките за възникване на ипотечното право, произтичащо от постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 147/27.І.2016 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 3013/2013 г. С последното е било прието, че макар разпоредбата на § 8 от ПР на ДИД на ЗПСК да е била отменена със ЗИД на ЗПСК, обн. ДВ, бр. 34/12.V.2015 г., то – според правилата за действие на правните норми във времето, тази отмяна има действие занапред и не засяга приложението на отменената разпоредба към разглеждания правен спор. Разрешаването му е обусловено от преценката дали предпоставките на § 8 ПР на ЗИД ЗПСК са съществували към момента на вписване законната ипотека /в настоящия случай това е датата 12.ІV.2011 г. – бел. на ВКС/ и към този момент отменената през 2015 г. разпоредба е била част от действащото право в Република България. За да достигне до решавания си правен извод, че процесната законна ипотека, учредена от Агенцията настоящ касатор на 12.ІV.2011 г., е „лишена от законно основание”, поради което е и недействителна /нищожна/, Пловдивският апелативен съд е констатирал противоречие на коментираната разпоредба на § 8 от ПР на ЗИДЗПСК /обн. ДВ, бр. 72/2006 г./, от една страна, с установената в чл. 63, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ – от друга, забрана за ограничаван свободното движение на капитали между държавите членки, а оттам и че след 1 януари 2007 г. се явява недопустимо въпросната предходна разпоредба да бъде прилагана от националния съд след приемането на страната ни за член на ЕС. Споделени са били в тази връзка съображенията в трайната практика на Съда на ЕС, че същата предходна разпоредба създава приоритет изцяло на частноправните икономически интереси на държавата пред конституционна гарантираната закрила на инвестициите на българските и чуждестранни физически и юридически лица, както и че приватизираните дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите по приватизационните договори, поради което, а и по аргумент от чл. 133 ЗЗД, имуществото им няма как да обезпечава тези задължения. Така по първия и последния /с пор. № 4/ от релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на агенцията настоящ касатор правни въпроси, въззивната инстанция се е произнесла в смисъла, произтичащ от Решението от 27.Х.1977 г. по делото Bousherau, С-30/77, а именно, че съображенията по чл. 65, § 1, б. „б” in fine от ДФЕС „не могат да бъдат чисто икономически интереси”, обосновавайки конкретно, че принципът на пропорционалност в допустимата по този текст защита, е бил надхвърлен, доколкото отменяването /през м. май`2015 г./ на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД от ЗПСК е било предприето в рамките на образувана срещу Република България процедура за нарушаване на чл.чл. 49 и 63 от ДФЕС, в хода на която иницииралата процедурата Европейска комисия е изложила становище, че тази разпоредба от националното ни право не е в съответствие с прогласените от горните два текста на ДФЕС принципи на свободното движение на капитали и свободата на установяване, поради което накърнява интересите на инвеститорите от Европейския съюз.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението на касатора АПСК по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, не са били включени в предмета на спора по делото и затова с изцяло хипотетичен характер. Напротив, изрично в мотивите на обжалваното въззивно решение е прието за ирелевантно поддържаното от агенцията въззивник възражение, че в конкретния случай не била налице чуждестранна инвестиция, а също и че актуалните съдружници в приватизираното дружество били лица, „неотдалечени” от купувача по приватизационния договор, щом като „връзка между тях въззивникът не е установил – не се и сочи, поради което и не се коментира”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 13.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 59/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2