О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 07.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 427/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2968 от 28.04.2017 г. по гр.д. №6500/2017 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 06.03.1995 г. по гр.д. № 912/93 г. , и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. С., Д. С. С., И. С. С. /наследници на първоначалния ищец по делото С. И. С./, Д. И. К., К. К. С., А. К. С., Т. А. Д. и К. А. Д. против М. Г. Я. и А. Г. Я. , лично и като наследник на Д. С. Я. , иск с правно основание § 4”и” ПЗР на ЗСПЗЗ/ редакция ДВ бр. 48/1993 г./ за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 5175 кв.м, съставляващо парцел VІІ- 415 в кв. 16 по плана на [населено място]- Б., м. ”Б. път”, както и с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху същия имот, с актуален регулационен статут ПИ с идентификатор 68134.1939.466, находящ се в [населено място], [улица], с площ 858 кв.в, и ПИ с идентификатор 68134.1939.637, с площ 723 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от С. Д. С., Д. С. С., И. С. С. и Д. И. К., действащи чрез своя процесуален представител адв. И. Н.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателите сочат, че въззивният съд е основал решаващите си изводи за валидността на извършената през 1963 г. продажба на незастроен недвижим имот по реда на ЗРПВПВНИ / отм./ като е изследвал изпълнението на изискванията на този закон само отношение на единия от купувачите- М. Я., но е оставил без отговор доводите за нарушение на нормативния акт по отношение на втория купувач – Г. Я.. На следващо място, не е обсъдил доводите във връзка със законосъобразността на решението на ИК на Кирковския РНС за определяне на М. Я. за купувач и е игнорирал напълно данните, че за закупуване на същия са кандидатствали и други лица, които са отговаряли на изискванията на закона.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: Необходимо и задължително ли е обсъждането от въззивния съд на всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно, и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им относно възприетото като фактическа обстановка, така и от правна страна. При оспорване чрез иск по § 4”и” от ПЗР на ЗСПЗЗ на правото на собственост на недвижим имот, придобит по реда на ЗПВПВНИ/ отм./ от две лица в съсобственост дължи ли въззивният съд изследване на предпоставките за придобиване на имота от всеки от съсобствениците. При придобиване на имот по реда на ЗРПВПВНИ / отм./ и при заявени от ищеца доводи, скрепени с писмени доказателства за придобиването му в нарушение на предвидената в закона процедура и изисквания на закона за единия от кандидатите, което влече като последица нищожност на сделката за него, подлежи на възстановяване неговата идеална част на основание § 4”и” от ПЗР на ЗСПЗЗ и засяга ли нищожността сделката вещнотранслативния ефект спрямо другия съсобственик. По първия въпрос касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите два – на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация А. Г. Я. и М. Г. Я. са изразили становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражгданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото, че с нотариален акт № 22, т.ІХ, дело № 2544/1963 от 22.04.1962 г. ТКЗС ” Г. К.” е продало по реда на ЗРПВПВНИ на М. Т. Я. и на Г. Т. Я. празно дворно място с площ 1 575 кв.в, находящо се в [населено място]- Б., м. „Б. път- П.”, съставляващо към момента на продажбата парцел VІІ- 415 в кв. 16 по плана на [населено място]. М. Я. е определена за купувач на имота с решение на ИК на Кирковския народен съвет взето с протокол № 28 от 21.12.1962 г., по преписка вх. № Б-766-1962 г. Съгласно доклад на началника на СУ ”Жилищно строителство” при СГНС от 04.12.1962 г., имотът е бил внесен в ТКЗС от И. П.. В определения от закона срок от обявяване на имота за продажба са постъпили предложения за сключване на сделката от няколко лице – Е. В. и Й. К., софийски жители, нямат имот, първата омъжена, а втория с двучленно семейство; Г. В.- софийски жител с тричленно семейство, няма имоти, активен борец против фашизма; М. Я.- софийски жител, вдовица, няма имоти, активен борец против фашизма, с представено медицинско удостоверение за заболяване. При тези данни е прието, че имотът следва да се възложи на М. Я. предвид предимствата й пред останалите кандидати на основание § 5, т.2 и 3 от ППЗРПВПВНИ. С решение по протокол № 3 от 07.02.1963 г. по преписка вх.№ Б-766-62 г., протоколното решение от 21.12.1962 г. е изменено в частта му относно определения купувач, като за такъв е определен допълнително и Г. Т. Я., който е син на М. Я..
При така установените фактки по делото въззивният съд е приел, че продажбата не е извършена в нарушение на ЗРПВПВНИ и Правилника за приложението му. Приел е, че към датата на определянето й за купувач М. Я. не е притежавала друг имот и е предпочетена пред останалите кандидати на основания, посочени в § 5 от ППЗРПВПВНИ, доколкото по делото не е установено другите кандидати да са имали по- тежка жилищна нужда или доказана нужда от имота по здравни причини. По отношение на Г. Я., определен допълнително за купувач на същия имот, е установено, че е притежавал жилище в [населено място].
При съобразяване на изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че са не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, тъй като те не са обуславащи изхода на спора. Видно от доводите, с които е обосновано значението, въпросите са насочени към проверка на правилността на направените от въззивния съд изводи за липса на нарушения на приложимия към момента на продажбата закон. Въззивният съд е приел, че М. Я. е била определена за купувач при спазване на определените в закона критерии за предпочитане пред останалите кандидати за закупуване на имота. Касаторите не сочат по какъв начин и въз основа на коя разпоредба от ЗРПВПВНИ, ППЗРПВПВНИ последващото определяне на Г. Я. като купувач на същия имот, наред с първоначалния, би променило извода, че М. Я. на собствено основание е имала право да бъде предпочетена пред другите купувачи и да придобие имот в границите на един урегулиран парцел.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2968 от 28.04.2017 г. по гр.д. №6500/2017 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: