О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 20.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 740 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. П. против решение на Софийски градски съд, ІІ-г отд., постановено на 05.01.2009 година, по гр.д. №315/2006 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, постановено на 20.03.2001 година, по гр.д. № 2613/1992 г. и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, както и основанията за допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В изложението на касационните основания се сочи, че при произнасянето си с решението, въззивния съд се е произнесъл по съществен материално и процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По съществения процесуален въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, според жалбоподателя е, дали решение на Бюрото на Министерски съвет, взето през 1973 година може да замести разрешение на ИК на ОНС, взето с мнозинство повече от половината негови членове, при неспазване на реда по чл.4, ал.2 от ЗСГ, доколкото атакуваната сделка е за замяна на жилищен имот, с площ по-голяма от 120 кв.м. По време на процеса, ищцата е твърдяла, че процесния жилищен имот е жилище, основно средство на БОДК. В тази връзка се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, представеното удостоверение от БОДК представлява ли годно доказателствено средство за установяването на горния факт тъй като представеното удостоверение не е оспорено от страните в предвидения в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК /отм./ преклузивен срок, както и какви са последиците от това неоспорване.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че забраната в разпоредбата на чл.4 от ЗСГ /отм./, касаеща придобиването на жилища с площ над 120 кв.м. не е абсолютна, като взетото решение от Бюрото на Министерски съвет от 06.08.1973 година е задължително за органите на местната власт и замества разрешението по чл.4, ал.2 от ЗСГ, което следва да се даде от ИК на ОНС, с мнозинство повече от половината членове. Въззивния съд е приел, по второто основание за нищожност сочено от ищцата, че липсват данни имота да е бил предоставен и включен в имуществото на БОДК като основно средство. Съдът е преценил, че представеното в тази насока удостоверение не е достатъчно основание за доказването от страна на ищцата на този факт, при условията на пълно и главно доказване, тъй като не е спазена процедурата по чл.17 ПДИ за представянето от СГНС на процесния имот, за основно средство на БОДК.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗСГ /1973 г./, жилището, притежавано от гражданин или притежаваните от него идеални части от отделни жилища, не могат да превишават 120 кв.м. застроена площ. От това правило е въведено изключението по ал.2 на същата разпоредба, съгласно която, когато професионалните нужди на собственика налагат притежаването на жилище с по-голяма площ, на лицето се разрешава придобиването и притежаването й. Това разрешение, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2, изр. второ от ЗСГ /отм./ се издава от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, взето от повече от половината от неговите членове. В случая е налице решение на Бюрото на Министерски съвет, с което същия е приел, че народните представители /какъвто е бил приобретателя/ могат да придобиват жилище над максимално разрешената в чл.4, ал.1 от ЗСГ /отм./ площ от 120 кв.м. Доколко това разрешение следва на първо място да се тълкува в смисъл, че се разрешава на конкретното лице да придобие собствеността върху жилище с по-голяма от максимално допустимата от закона площ към онзи момент и доколко решението на Бюрото на Министерски съвет е основание да се приеме, че то замества решението на ИК на ОНС, взето по установения ред и с посоченото в закона /чл.4, ал.2, изр. второ от ЗСГ/отм./ мнозинство, е съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. Този въпрос е съществен, тъй като въз основа на неговото разрешаване от съда в горния смисъл, е прието, че предявения иск е неоснователен, т.е. изводите по разрешаването на този въпрос са обусловили крайните изводи на съда. Липсва категорично установена съдебна практика по този въпрос, поради което следва на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК да се приеме, че повдигнатия съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съществен процесуалноправен въпрос е доколко неоспореното от ответниците писмено доказателство, признанието от тяхна страна на факта, който се твърди от ищеца и се установява с представеното удостоверение, при установената липса на счетоводна документация относно записването на процесния апартамент като основно средство в БОДК, представлява доказателствено средство за установяването на фактите, които се твърдят от страната, която го представя. Съдът не е зачел доказателствената сила на представеното писмено доказателство, като при липсата на други доказателства е приел, че не спазен реда за предоставяне на жилища Народния съвет, предвиден в разпоредбата на чл.17 от ПДИ. Въз основа на така разрешения процесуалноправен въпрос, въззивния съд е приел, че предявения иск е неоснователен и на второто наведено от ищцата основание. Този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІІ „г” отд., постановено на 05.01.2009 година, по гр.д. №315/2006 година.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на І-во гражданско отделение на ВКС.
Председател: Членове:1. 2.