Т.д. 283/11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№43
гр. С., 01.02.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №283/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище: [населено място] срещу решение № 750 от 11.11.2010 г. по гр.д. № 856 /10 на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение №72/22.06.2010 г. на ОС-Хасково, постановено по тд.№11/09 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. Д. за заплащане цената на доставено птиче месо в размер на сумата от 41 838,71 лева.
Ответникът по касационната жалба не подава писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд на базата на приложените фактури , разходен касов ордер/РКО/ и 2 бр. квитанции , както и от констатациите на счетоводната експертиза е приел, че между страните по делото са били налице търговски отношения по доставката от ищеца [фирма]-Г.О. на птиче месо в периода 19.12.2004 г. до 12.10.2006 г.. Плащането е ставало, както по банков път, така и в брой. Остатъкът за плащане,който е и предмет на иска, според заключението на счетоводната експертиза, е погасен чрез плащания в брой, съгласно представените 2 броя квитанции и разходен касов ордер, които не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за спора : може ли плащането по една търговска сделка да се доказва с документи, които нямат задължителните законови реквизити, съгласно ЗСч и ЗДДС. Прави се довод, че по този въпрос е налице противоречие в практиката на съдилищата, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 2 и 3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният отговаря на тях и следователно може да се приеме, че е съотносим и обуславящ изхода на спора. Не се установява, обаче, наличието на допълнителните предпоставки за допускане до касация сочени от самия жалбоподател в изложението: противоречие в практиката на съдилищата по въпроса, евентуално последният да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Това следва от обстоятелството, че от приложените копия от съдебни решения не се установява противоречие в отговора на обуславящия въпрос с този даден в обжалваното решение , доколкото Р №144/05.06.2005 г. на ВтАС по в.гр.д. №79/2005 се отнася за правоотношения по договор за изработка, а освен това в него съдът приема за редовни плащания, както по банков път, така и с РКО, така както е приел и въззивния съд по настоящото дело. Другите две решения, като такива на ВАС по административни дела, изобщо не попадат в категорията практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК/ ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС ОСГТК-т.3/.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно цитираното по-горе ТР,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доколкото не се твърди , нито установява изобщо необходимостта от промяна на наличната съдебна практика по релевантния правен въпрос, нито непълнота или неяснота и противоречие на конкретни правни норми по него, то няма основание да се приеме наличието на това основание за допускане до касация.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №750 от 11.11.2010 г. по гр.д. № 856 /10 на Апелативен съд-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.