4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 12.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3644/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] ,гр. С. срещу решение от 29.01.2014 год. по гр.д. № 9374/2013 год. на СГС,,ІV „Д” с-в, с което е потвърдено решението от 14.05.2013 год. по гр.д. № 29384/2012 год. на СРС, 77 състав, с което са уважени предявените от Н. Н. искове с пр. осн. чл. 128 КТ във вр. чл. 150 КТ във вр. чл. чл.261,262, 264КТ във вр. чл. 142 КТ за сумата 8 930,57 лв. , и на осн.чл. 86 ЗЗД за сумата 1 884,81 лв. лихва за забава в плащането на главницата. Присъдени са разноски.
К. прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените исковете да бъдат отхвърлени поради недоказаност.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Н. Д. Н. чрез адв. С. А. , оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска , доколкото не са изпълнени изискванията ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване са формулирани седем правни въпроса с позоваване на допълнителните основания за допустимост по чл. 280,ал.1 т.1 и т. 3 ГПК .
Досежно формулираният първи и втори въпрос касаторът счита, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като се е позовал на противоречие с решение № 228/24.06.2011 г. по гр.д. №1625/2010 год., ГК, ІІІ ГО на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК.
Двата въпроса са относно допустимите доказателствени средства за установяване на извънреден труд като първият въпрос касае дали такива доказателствени средства съставляват графиците за положен извънреден труд, а втория дали такива доказателствени средства са свидетелските показания , дадени от лице, което няма преки впечатления тъй като не е работило по едно и също време заедно с ищеца. И по двата въпроса въззивното решение не влиза в противоречие с цитираното решение на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК. Съгласно приетото в това решение „доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство, се извършва с всички доказателствени средства -писмени, гласни/ свидетелски показания/ и заключения на в.л.”Тази постановка е съобразена от въззивният съд, който за да формира извод по въпроса дали е полаган извънреден труд от какъв вид и размер, е обсъдил всички събрани по делото доказателства в това число и представените по делото графици и е кредитирал същите, доколкото се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства в това число и разпитаните по делото свидетели. Цитираното решение със задължителен характер не прави разграничение между показанията на свидетели с преки и непреки впечатления.
Третият поставен въпрос е : „Писмени доказателства или писмени свидетелски показания са частните документи – графици, на които свидетел по делото твърди , че е автор и които се отнасят до обстоятелства, за които свидетелят е разпитван” . Във връзка се него се сочи , че СГС е приел графиците за извънреден труд като частни писмени документи и ги е кредитирал наред със свидетелските показания на свидетеля , който твърди че ги е изготвил. Според касатора този извод има съществено значение за изхода на делото, тъй като само свидетелските показания не установяват твърдяното от ищеца полагане на извънреден труд.Според касатора този въпрос е решен в противоречие със Р №341/02.07.2010 год. по гр.д. № 177/2010 г. ,ГК ,ІІ ГО на ВКС,според което писмените свидетелски показания са недопустими.
Безспорно представените графици са частни писмени доказателства както правилно е прието от въззивния съд . Доколкото същите не съставляват писмени свидетелски показания тяхното приобщаване към доказателствения материал и обсъждането им като доказателства е напълно допустимо. С това противоречие между въззивното решение и цитираното решение на ВКС няма .
Четвъртият въпрос: „Има ли доказателствена сила заключение на вещо лице, което съдът е възприел без да изложи мотиви, обосноваващи преценката му? Този въпрос не съответства на действителното положение по делото поради което не следва да се обсъжда. Същото се отнася и до следващия пети въпрос, а именно: „Следва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задълженията си по чл. 7,ал.1 и чл. 10 ГПК като не е събрал поискано и допуснато , но несъбрано от първоинстанционния съд доказателство – допусната задача на вещото лице, което същото не е изпълнило, чрез проверка в счетоводството на ответника и с това процесуално нарушение въззивният съд е сезиран.” Както е отбелязано и в мотивите на въззивната инстанция при изготвяне на ССЕ вещото лице е взело предвид представените от ответника писмени доказателства, а проверка в счетоводството на същия не му е била възлагана.Вещото лице е дало разяснения , че документите, които са необходими за изготвяне на експертизата се намират по делото , което не налага проверка в счетоводството като в допълнително заключение е отговорило на поставените от ответника задачи.Това заключение не е било оспорено от ответника.
С оглед на това не се е налагало въззивният съд да проявява активност като назначи допълнителна експертиза , която да отговори на поставените въпроси след проверка в счетоводството на ответника и не е налице противоречие с цитираната задължителна практика /Р№341/02.07.2010 г. по гр.д. №177/2010 г. на ВКС , ІІ ГО./.
К. е формулирал и два материалноправни въпроса: 1.”Кой е кръгът от длъжностни лица на работодателя , по чието разпореждане или знание без противопоставяне се полага извънреден труд ?Само управителя на търговското дружество или и останалите членове на ръководството на предприятието? Как се определя характера на длъжността като ръководна?”
2. „ За един и същи период на твърдяно полагане на извънреден труд ,могат ли да са налице едновременно двете хипотези : полагане на извънреден труд по разпореждане и със знанието и без противопоставянето на работодателя?Въпросите така както са формулирани не са били предмет на разглеждане във въззивното решение. Не е ясно и в какво се изразява тяхното обуславящо значение за решаването на спора.
Допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на което касаторът се позовава във връзка със всички поставени въпроси, е посочено бланкетно, без каквато и да е обосновка .
С оглед на горното ,законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.01.2014 год. по гр.д. № 9374/2013 год. на СГС,,ІV „Д” с-в.
ОСЪЖДА „Анджелини Фарма България” Е. да заплати на Н. Д. Н. от [населено място] направените в производството пред тази инстанция разноски в размер на 950 лв.адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: