ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№43
София, 14.01.2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто
отделение, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр. дело №
614 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Д. К. К. и К. Ч. Ч., двамата действащи чрез адв. С. С. са подали частна жалба срещу определение № 93/17.06.2010 г., постановено от състав на четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4284/2008 г. по описа на Върховния касационен съд.
С него е оставена без разглеждане молбата на К. Ч. и Д. К., с която по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е поискано изменение във въззивното решение, с което страните са осъдени да заплатят дължимата по спора държавна такса съобразно отхвърлената част от иска.
В частната жалба се излагат доводи, че ищеца по искове по ЗОДОВ не дължат предварително заплащане на държавни такси, а само при отхвърляне на иска и то в размера по чл. 10 ЗОДОВ. Обжалваното определение е правилно.
Хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК урежда случаи, в които съдът изменя своя съдебен акт в частта за разноските. По делото искането на К. и Ч. касае влязъл в сила въззивен съдебен акт – в частта, с която исковете им за сумата над 50 000 лв. за всеки, са отхвърлени и те са осъдени да заплатят дължимите държавните такси, с които са останали задължени към бюджета.
Касационната инстанция не може по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК да изменя въззивното решение. При твърдение за неправилност, то подлежи на обжалване.
Правилно в атакуваното определение е изяснено, че съдът не може да изменя размера на дължимите държавни такси, каквото е по същество искането на К. и Ч.. Само в определени от закона случаи, страните могат да бъдат освободени от заплащането им. Безспорно, случаят и не е такъв – исковете не са по чл. 1 ЗОДОВ, а по чл. 49 ЗЗД, което е ясно на страните още при
постановяване на решението по чл. 218ж ГПК /отм./ от първия касационен състав по гр.д. № 646/2006 г. Същата материалноправна квалификация е възприета и от въззивната инстанция, действала при условията на чл. 218з ГПК /отм./, както и в окончателното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 4284/2008 г. ВКС. В заключение, частната жалба се явява неоснователна МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 93/17.06.2010 г., постановено от състав на четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4284/2008 г. по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: