О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София 15.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 633 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Е. П.,назначена и освободена като особен представител на ответницата В. Л. Х. срещу определение № 982 от 2.05.12г.по в.ч.гр.дело №1544/12г.на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната й жалба вх.№ 26641 от 8.03.12г.,подадена против протоколно определение от 1.03.12г.,постановено по гр.дело № 14536/10г.на Софийски градски съд.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката адв.Е. П. е назначена от първоинстанционния съд на основание чл.47 ал.6 ГПК като особен представител на ответницата по делото В. Л. Х..С протоколно определение от 1.03.12г.е прекратена процесуалната й представителна власт поради личното явяване на страната и е постановено да й се изплати възнаграждение в размер на 200 лв – част от внесената от ищцата сума в размер на 500 лв.
Определението е обжалвано от адв.П. пред Софийския апелативен съд с искане въззивният съд да й определи възнаграждение,което да е съобразено с цената на исковата претенция и с разпоредбите на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил частната й жалба без разглеждане като процесуално недопустима,като е приел,че е подадена срещу съдебен акт,който е извън кръга на визираните в чл.274 ГПК ,които могат да се обжалват с частна жалба.
Определението е неправилно.
Разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК изисква за осъществяване на инстанционен контрол наличието на една от двете алтернативно хипотези – съдебният акт да прегражда развитието на делото или неговата обжалваемост да е предвидена в закона.В случая е налице първата хипотеза.Обжалваното определение е преграждащо по отношение правото на особения представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК,да участва в процеса и да получи внесеното от ищеца адвокатско възнаграждение.Ето защо настоящият състав приема,че частната жалба на адв.П. е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество на частната жалба с вх.№ 26641 от 8.03.12г.,подадена от адв.Е. П..
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 982 от 2.05.12г.,постановено по в.гр.дело № 1544/12г.на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.