2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 15.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2924 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Спортно училище „Никола Велчев” [населено място], представляван от директора С. К., чрез адв. Д. П., против решение № 198 от 31 май 2018 г., постановено по гр.д. № 237/2018 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 19 от 31 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 1400/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за признаване за незаконно и отменянето на уволнението на В. Д. М., с адрес в [населено място], за възстановяването на М. на работа на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по физика, астрономия и математика”, и в тежест на училището са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че сключеният трудов договор при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е сключен, без да са били налице условията за това в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, и без да са налице предпоставките на „изключение” по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, както и че възражението за недействителност на трудовия договор поради противоречие със закона, бил неоснователен. Според касатора, съдилищата не съобразили, че ищцата е завършила „Институт за прогимназиални учители” в [населено място] – полувисше образование, специалност учител по математика и физика, което не й дава правото да преподава в горен курс. Подчертано е, че за ищцата е открито работно място в училището, без да е налице дори половината от изискуемия брой часове по всеки от предметите – отклонение от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката и Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, издадена от министъра на образованието и науката. Изтъква се, че, за да преподава, на ищцата са й били възложени всички часове по физика за цялото училище, малко часове по математика, по информационни технологии, по музика, спортен масаж, домашна техника и икономика. Изразено е несъгласие с извода на съда, че договорът не бил сключен за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна дейност и работата на учител не отговаряла на характеристиките за случайни и еднократни дейности или работи спрямо основния предмет на дейност на работодателя, тъй като следва да се вземат предвид определените в чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета начало и край на учебната година, без да се установява последователност и непрекъснатост на работата в училищата. Касаторът твърди, че това се е опитвал да докаже в процеса – длъжността „учител по физика и астрономия” не може да бъде приравнена на длъжностите, които имат временен характер и се ползват за сезонни, временни или краткотрайни работи, характерни за селското стопанство и строителството, но новата икономическа ситуация, фактическата обстановка в училищата и новите законови изисквания за образованието налагали по-особени трудовоправни отношения. Срокът на сключения с ищцата трудов договор бил съобразен с характера и особеностите за всяка учебна година във всяко училище, което представлява „конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини” по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ – специфични изисквания, свързани с броя на учениците и с норматива часове за всеки предмет и възможностите според делегирания бюджет за годината да бъдат максимално комбинирани способностите и квалификацията на едно лице по няколко предмета. Твърди се, че фактическата обстановка не е изяснена по спора, включително и поради особеността на вида дейност и спецификата на материята в сферата на образованието. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поставя правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответницата В. Д. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. Б.-Т., в отговор на касационната жалба оспорва както наличието на основание за допускане на касационното обжалване, така и доводите на касатора по съществото на спора.
Въззивният съд съобразява сключения между страните трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за определен срок, по силата на който ищцата заемала длъжността „старши учител по физика, астрономия и математика”, притежаваното от ищцата полувисше образование и учителска правоспособност с квалификация „учител по математика и физика” и завършения от нея Институт за прогимназиални учители, прекратяването на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок. Тълкувайки легалното определение на § 1, т. 8 ДР КТ, и тъй като разпоредбите са императивни, съдът заключава, че задължително изискване на посочения текст е обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са конкретно посочени в него. Отречено е договорът да е сключен за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна дейност – по смисъла на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 КТ това са дейности, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на работодателя, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение, поради което работата като учител не отговаря на тези характеристики. Обстоятелства от рода на дефинираните не са посочени в трудовия договор, а са изтъкнати от работодателя в отговора на исковата молба, и е нарушено правилото на чл. 68, ал. 4 КТ – договорът е за срок по-кратък от една година и липсва писмено искане на работника за неговото сключване. Отречено е и трудовият договор да е недействителен поради противоречието му със закона, защото към момента на сключването му ищцата не е имала необходимото образование и професионална квалификация за заеманата длъжност, тъй като ищцата е специалист по математика, физика и астрономия с образователно-квалификационна степен „бакалавър” по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а”, вр. § 5 ПЗР на Закона за висшето образование и § 32, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗВО.
Поставеният от касатора въпрос не води до допускане на касационното обжалване, тъй като не е обуславящ изхода на спора.
Пита се представлява ли изключение по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ в частта му „обективни причини” във връзка с чл. 68, ал. 4 КТ, обстоятелството, че работно място за учителска длъжност може да се открие при наличие на учебни часове по определен учебен предмет, включително и на факултативни учебни часове, за изпълнение на минимална норма преподавателска работа и след заверяване на Списък-образец № 1 за всяка учебна година, така че законосъобразно да се сключва срочен трудов договор за една учебна година. Въпросът не е относим към конкретните разрешения, дадени от въззивния съд, а е относим към твърденията на самия касатор. Не е поставен въпрос спрямо извода на въззивния съд, даден в съответствие с практиката на ВКС (сравни решение № 104 по гр.д. № 453/2009 г., ІІІ г.о., ВКС), че обстоятелства за изключението по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, обосноваващи срочността му, не са посочени в трудовия договор, сключен с ищцата, поради което изключението не е обосновано. Не е поставен въпрос и спрямо извода за неспазване на разпоредбата на чл. 68, ал. 4, изр. второ КТ. Така, дори и да се даде положителен отговор на поставения въпрос, този отговор не би довел до различен изход на спора, доколкото не са опровергани изводите за нарушаване на изискването обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, да са вписани в него.
Неоснователно е твърдението, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Касаторът заявява необсъждане на фактите по делото, недостатъчно изясняване на фактическата обстановка по делото и несъобразяването й. Не се обосновават обаче хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 198 от 31 май 2018 г., постановено по гр.д. № 237/2018 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Спортно училище „Никола Велчев” [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Д. М., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: