О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 16.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 7416/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ срещу определение №235/17.10.2013 год. по гр.д. №6111/2013 на ВКС, 3-то г.о. , с което е върната касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията , [населено място] против въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ГО ,ІV състав, №425/18.07.2013 год., постановено по в. гр.д. №239/2013 год.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно Излагат се доводи , които касаят съществото на спора.
Ответникът Н. Д. П. от [населено място], не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2,изр.2-ро ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, 3-то г.о. е приел, че цената на предявения иск, който е с пр. осн. чл.211,ал.5,т.2 ЗМВР е под 5000 лв., поради което, с оглед разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в приложимата редакция / Д.в. бр.100/21.12.2010 год.в сила от 21.12.2010 год./, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Съобразно тези доводи е постановил връщане на касационната жалба като процесуално недопустима.
Определението е правилно. С касационната жалба се обжалва въззивното решение № 425/18.07.2013 год., постановено по гр.д. №239/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд , с което по иска с пр. осн. чл. 211,ал.5,т.2 ЗМВР, касаторът /частен жалбоподател в настоящото производство/ е осъден да заплати на Н. Д. П. сумата 2168 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 400 часа извънреден труд през периода от 01.04.2009 год. до 31.03.2012 год., ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на делото 29.06.2012 год. до окончателното й изплащане.Съгл.чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания се определя от търсената сума. Определена по този начин, цената на иска по чл. 211,ал.5,т.2 ЗМВР е в размер на 2 753,36 лв., какъвто е размера на заявената претенция – тоест под 5 000 лв. С оглед на това и като е съобразил , че касационното производство е образувано при действието на чл. 280,ал.2 ГПК в редакцията / Д.в. бр.100/21.12.2010 год.в сила от 21.12.2010 год./ съставът на ВКС, 3-то г.о. правилно е приел, че въззивното решение в обжалваната част не подлежи на касационно обжалване и е върнал касационната жалба като процесуално недопустима.
С оглед на горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №235/17.10.2013 год. по гр.д. №6111/2013 на ВКС, 3-то г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: