О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 17.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3017/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. С. С. от [населено място] срещу определение № 3162 от 04.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 4550/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.07.2017 г. по т. д. № 1897/2017 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявен от Я. С. С. против Българска федерация по плувни спортове иск за отмяна на отказ на общото събрание на федерацията от 28.04.2017 г. да разгледа жалбата на ищеца срещу наложено с решение на управителния съвет от 02.11.2016 г. наказание „порицание” и за отмяна на наказанието.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че като индивидуален член на един от плувните клубове, членове на ответната федерация, той има качеството на член на федерацията и в това качество е легитимиран да оспорва с иск пред съда решенията на нейните органи. Излага доводи, че отричането на правото му на иск за отмяна на наложеното от орган на федерацията наказание „порицание” е крайно и неприемливо с оглед духа на закона, тъй като за него не съществува друг способ за защита.
В частната касационна жалба е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от Я. С. С. против Българска федерация по плувни спортове иск за отмяна на отказ на общото събрание на ответната федерация от 28.04.2017 г. да разгледа жалба на ищеца срещу решение на управителния съвет от 02.11.2016 г. за налагане на наказание „порицание” и за отмяна на наложеното наказание, Софийски апелативен съд е приел, че искът е недопустим поради липса на надлежна процесуалноправна легитимация за неговото предявяване.
Въззивният съд е изложил мотиви, че право да сезират съда с иск по чл.25, ал.6 З. за отмяна на решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел имат само членовете на сдружението, неговите органи и прокурорът. Други лица, извън изрично посочените в закона, не разполагат с правото на иск, дори решенията да пораждат действие спрямо тях. След като е съобразил, че в чл.27 от Устава на Българската федерация по плувни спортове е предвидено изрично, че членове на федерацията могат да бъдат само колективни организации – плувни клубове, регистрирани по З. или ТЗ, а участието на физически лица е възможно само като почетни членове, съдът е направил извод, че ищецът не попада сред изчерпателно изброените в чл.25, ал.6 З. субекти, легитимирани да предявят иск за отмяна на актове на общото събрание на федерацията, поради което предявеният от него иск е недопустим.
Произнасяйки се по частната жалба срещу определението за прекратяване на делото, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, в които допустимостта на иска е отречена не само поради липса на активна процесуална легитимация за предявяването му, но и поради липса на предмет. Изводът за липса на предмет на иска е направен с оглед твърдението на ищеца, че общото събрание е отказало да вземе решение по жалбата му срещу решението на управителния съвет за налагане на наказание „порицание”. Първоинстанционният съд е преценил, че при отсъствие на взето от общото събрание решение съдът не може да замести волята на събранието и да отмени невзето от него решение. Във въззивната частна жалба ищецът не е излагал оплаквания срещу този извод, поради което въззивната инстанция не е излагала съображения по правилността му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, за които се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. Може ли да се приеме в дадената хипотеза, че е налице колективно членство – че членовете на отделните плувни клубове са членове на Б.? Какъв е статутът на състезатели, треньори и деятели спрямо Б. и има ли последната правно основание да се намесва в тяхната правна сфера, вкл. чрез налагане на правила на поведение, задължения и санкции при неизпълнение, ако те не са нейни членове; 2. При колективно членство, каквото ние считаме, че е налице, кому принадлежи процесуалната легитимация за оспорване на незаконосъобразни решения на органи на сдружението – на отделното физическо лице /за което съдът е приел, че не е член на Ф./, или на клуба /за който няма предвидена законова възможност да предявява чужди права, тези на своите членове/; 3. Ако се приеме, че касаторът като физическо лице не е член на Ф., на какво основание същата се намесва в правната му сфера, след като : 1/ не е налице членствено правоотношение между него и Б.; 2/ не е налице трудово правоотношение; 3/ не е налице договорно отношение и 4/ Б. не е орган на власт и не може да създава норми на поведение, които да са задължителни за лица, извън членовете на сдружението; 4. Не е ли нищожно решението за наказание на Я. С., след като не е налице валидно правоотношение между него и Ф.; 5. Допустимо ли е клубът да предявява искове за защита на чужди права – тези на състезатели/треньори/деятели, след като липсва изрична законова норма и с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, то физическото лице, в случая касатора Я. С., не е ли лишен изобщо от възможност да защити правата си в противоречие с принципа, обективиран в чл.124, ал.1 ГПК – че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено”.
Поставените въпроси са относими към извода на въззивния съд за недопустимост на предявения от касатора иск поради отсъствие на изискуемата от чл.25, ал.6 З. активна процесуалноправна легитимация. Посредством препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция въззивният съд е отрекъл допустимостта на иска и на друго самостоятелно основание – липса на решение на общото събрание на ответната федерация, което може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.25, ал.6 З.. Касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване по отношение на този самостоятелен извод на съда, в еднаква степен обусловил прекратяването на производството по делото, а неговото наличие изключва възможността след евентуално допускане на касационно обжалване по въведените с изложението въпроси да се постигне промяна на постановения с определението правен резултат.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че въпросите в изложението не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда по предмета на делото. Прекратяването на делото е обусловено от два решаващи извода на съда – че съгласно устава на ответната федерация ищецът няма качеството на неин член /факт, признат от самия ищец в молба – уточнение от 26.06.2017 г./ и не попада сред изчерпателно изброените в чл.25, ал.6 З. субекти, на които е признато право на иск за отмяна на решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, респ. че няма взето от общото събрание решение, което може да бъде оспорвано по съдебен ред с иск по чл.25, ал.6 З.. При формиране на посочените изводи съдът е съобразил устава на федерацията – ответник, в който е предвидено, че нейни редовни членове са плувните клубове от състава й, и изобщо не е обсъждал и не се е произнасял по зададените от касатора въпроси. В съдържанието на въпросите е инкорпорираната тезата на касатора за незаконосъобразност на преценката на въззивния съд за недопустимост на иска, но при действието на чл.280, ал.1 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.59/2007 г. касационната инстанция не проверява правилността на въззивното решение/определение в стадия за селектиране на касационните жалби. Евентуалната неправилност на решаващите изводи на съда не може да предпостави допускане на касационно обжалване и доколкото всички въпроси в изложението са от значение за правилността на въззивното определение, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът изобщо не е изложил съображения в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от цитираното тълкувателно решение. Ненадлежното обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК препятства възможността за преценка дали е осъществена специфичната за приложението му допълнителна предпоставка, т. е. дали касационното разглеждане на въпросите ще съставлява принос в тълкуването, осигуряващ разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По приложението на чл.25, ал.6 З. съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е възприето разбирането, че право на иск по чл.25, ал.6 З. имат само субектите, изброени изчерпателно в посочената разпоредба, в т. ч. и членовете на сдружението. Качеството „член на сдружението” по смисъла на чл.25, ал.6 З. се преценява във всеки конкретен случай съобразно вътрешния устройствен акт на сдружението – ответник по иска с правно основание чл.25, ал.6 З., и определените в него правила за придобиване на членство. Наличието на задължителна практика по въпроса кои субекти са процесуалноправно легитимирани да предявят иск по чл.25, ал.6 З., с която въззивното определение е съобразено, също е пречка за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 3017/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3162 от 04.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 4550/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :