1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 18.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 67 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. К., приподписана от назначения служебен защитник – адвокат Д. Г.от АК В. срещу определение № 1961 от 09.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1459/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.07.2016 г. по гр.д. № 10448/2015 г. на Варненски районен съд, за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд при условията т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до това, наличието на влязло в сила решение за поставяне под запрещение предпоставка ли е за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК или е достатъчно съдът да констатира, че някоя от страните по делото не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изложени са съображения, че произнасянето на въззивната инстанция по поставения въпрос е в противоречие с решение от 27.02.2014 по в.гр.д. № 809/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил и определение № 226 от 13.05.2009 г. по ч.гр.д. № 179/2009 г. на ВКС, III г.о., а отделно се подържа, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за спирането на производството по делото в хипотезата на чл.229, ал.1, т.3 ГПК, поради необходимостта от законодателна промяна при защита на процесуалните права на лицата страдащи от душевни болести.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото, поради констатацията на вещите лица от назначената съдебнопсихиатрична експертиза, че М. С. К. страда от „персистиращо налудно разстройство”, поради което не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да изразява правновалидна воля. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата по чл.229, ал.1, т.3 ГПК, поради което е потвърдил определението за спиране на производството, тъй като е необходимо да бъде учредено настойничество или попечителство на ищцата.
При проверка на касационните основания за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставеният правен въпрос за приложението на нормата на чл.229, ал.1, т.3 ГПК обуславя изхода на делото, но не покрива допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представената от служебния защитник противоречива съдебна практика е преодоляна със задължителна практика на Върховният касационен съд, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 414/05.10.2012 г. по ч.гр.д. № 423/2012 г., II г.о. и определение № 747/16.10.2014 г. по ч.гр.д. № 4677/2014 г. на III г.о., в които се приема, че спиране на производството в хипотеза на чл.229, ал.1, т.3 ГПК настъпва със самото осъществяване на предвидения от закона факт, без да е необходимо позоваване от страната, респ. да е направено искане или да е налице разпореждане на съда. Фактът на настъпване на недееспособността на страната дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на някоя от страните. В тези два случая, основанието за спиране на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което при установяване недееспособност на ищцата, съдът следва да спре производството по делото до назначаването на попечител на същата.
След като е формирана задължителна практика на Върховния касационен съд не може да се допусне касационно обжалване поради противоречиво решаване на правния въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди необходимост от законодателни промени, които са в правомощията на законодателната власт, поради което не може да се допусне касационно обжалване и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1961 от 09.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1459/2016 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.