О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№43
гр. София, 19.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 4791/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., А. У. Ф. Ф., Д. Д., С. Д., Е. П., В. П., А. (А.) П., А. М. Р. В., М. Д. (Г.) В., А. П. М., А. М. Б., Д. Ч. (Ц.), Ф. Ф., Д. Л. Е. Ф., А. Ф. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., Н. М. Б. и А. М. И. Б. срещу определение № 3348/14.10.2019 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. ч. гр. д. № 4401/2019 г., с което е оставена без разглеждане подадена от касаторите частна жалба срещу определение по реда на чл. 403 ГПК, постановено по гр. д. № 1107/2019 г. на Софийски градски съд.
Частните жалбоподатели излагат аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна и решаване на спора по същество.
Ответникът по жалба – „8-МИ МАРТ“ АД, чрез адв. Д. П., представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски, без да представя доказателства за извършването на такива.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 2156 от 25.01.2019 г., по ч. гр. д. № 1107/ 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, V брачен състав, по молбата на „8-МИ МАРТ“ АД на основание чл.390 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.72 от ЗС, които дружеството възнамерявало да предяви срещу частните жалбоподатели по настоящата жалба. Наложена е обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20189200400880 по описа на ЧСИ Й. М., след внасяне на парична гаранция в размер на 80 000 лева, постъпила по сметка на съда на 29.01.2019 г. Исковете по чл.72 ЗС са предявени от дружеството на 25.02.2019 г., като въз основа на тях е образувано гр. д. № 2732/2019 г. на СГС. Пред настоящата инстанция е представен препис от влязло в сила на 06.12.2019 г. определение по цитираното дело, видно от който производството по делото е прекратено поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба.
С определение № 1143 от 01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1554/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 9 състав, постановеното от Софийски градски съд определение № 2156 от 25.01.2019 г., по ч. гр. д. № 1107/2019 г. е отменено и искането на „8-МИ МАРТ“ АД за допускане на обезпечение на бъдещите искове за заплащане на подобрения е оставено без уважение. Дружеството е сезирало първоинстанционния съд с молба вх. № 50348 от 12.04.2019 г. с искане съдът да освободи гаранцията, внесена в обезпечителното производство.
Ответниците по молбата са подали възражение срещу искането за освобождаване на гаранцията, като в указания им от съда срок, предявили иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесните имоти и иск за заплащане на вреди в резултат на отменено предварително обезпечение.
С определение № 17226/12.07.2019 г. по гр. д. № 1107/2019 г., СГС приема, че нормата на чл.403, ал.1 има ограничително действие, като не може да се прилага разширително. Тъй като в случая искането за освобождаване на внесената гаранция се дължи на обстоятелството, че допуснатата обезпечителна мярка е отменена, а не на някоя от лимитативно изброените хипотези в чл.403, ал.1 ГПК, то съдът е приел, че не са налице предпоставките за задържане като обезпечение на внесената гаранция, поради което е уважил подадената от дружеството молба.
Така постановеното определение е обжалвано от физическите лица пред Софийски апелативен съд, който, с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 3348/14.10.2019 г., е приел жалбата за процесуално недопустима като насочена срещу акт, неподлежащ на инстанционен контрол, поради което я е оставил без разглеждане,
Определението е правилно.
Съгласно нормата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на обжалване пред горестоящия съд подлежат първоинстанционните съдебни определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или онези, които са изрично уредени от законодателя като обжалваеми. Определението на съда по чл.403 ГПК, с което същият се произнася по молба на заинтересованата страна за освобождаване на внесена от нея гаранция в обезпечителното производство, не попада в нито една от двете групи съдебни актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол. Независимо дали молбата се уважава и гаранцията се освобождава, или се постановява отхвърляне на претенцията и внесената гаранция се задържа за обезпечаване на отговорността за претърпените от ответника по иска вреди, постановеното от съда определение или разпореждане, е окончателно, съгласно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл.253 от ГПК.
Поради изложените по-горе съображения, постановеното от Софийски апелативен съд определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, е правилно и подлежи на потвърждаване.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3348/14.10.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4401/2019 г. по описа на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: