О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 19 юли 2019
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
ТИНКА КОСЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 18/2019 г. по описа на ВКС, 5-членен състав, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Русе и Русенски районен съд относно това кой е компетентният съд, който следва да разгледа исковата молба на В. Т. Г. против Българска народна банка, с която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 8 627.96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лв.- гарантиран размер на вложенията й в ТБ „КТБ”, както и на сумата от 2000 лв.- част от сумата 195 028.82 лв., представляваща разлика между размера на вложенията на ищцата в ТБ „КТБ” и изплатения й гарантиран депозит.
Исковата молба е подадена до Административен съд- Русе, който е приел, че съгласно чл. 79, ал.9 от ЗКИ Българската народна банка и нейните органи, както и оправомощените от тях лица, не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако не са действали умишлено. Според административния съд, този регламентация на отговорността на БНБ е в противоречие с обективната безвиновна отговорност на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за вреди, причинени от административни органи при и по повод административна дейност. Приел е, че доколкото в производството ще се изследва въпросът за вината, то отговорността е по чл. 45 ЗЗД, която се реализира по общия гражданскоправен ред за вреди от непозволено увреждане. Затова е изпратил делото по подсъдност на Русенския районен съд.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе по така повдигната от Русенския районен съд препирня за подсъдност, съобрази следното:
В исковата си молба В. Т. Г. е изложила твърдения, че е вложител в „Корпоративна търговска банка”, и че е претърпяла вреди вследствие неправомерно поведение на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект норми на Общностното право в областта на плащане на гарантирани депозити и неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор, подробно посочени и обосновани в исковата молба.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен – ЗОДОВ или чл. 45-49 ЗЗД, при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия и бездействия се твърди да са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища.
Съгласно чл. 2, ал.6 от ЗБНБ и чл. 79, ал.1 ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл. 4, § І, т.40 от Регламент/ ЕС/ 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. Българската народна банка е компетентният орган, който следва да установи „неналичен депозит” по чл. 1, т.3, б (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити.
Изложеното дава основание предявените искове да се квалифицират като такива по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, следователно- компетентен да се произнесе по тях е административният съд. Изключването на отговорността на БНБ и нейните органи за нанесени вреди на основание чл. 79, ал. 8 ЗКИ не обосновава извод за неприложимост ЗОДОВ при реализиране на отговорността на БНБ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален ред да обезщетяване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на В. Т. Г. против Българска народна банка, с която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 8 627.96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лв.- гарантиран размер на вложенията й в ТБ „КТБ”, както и на сумата от 2000 лв.- част от сумата 195 028.82 лв., представляваща разлика между размера на вложенията на ищцата в ТБ „КТБ” и изплатения й гарантиран депозит, е Административен съд- Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.