О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18. 01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 895 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д”Е. , гр. С. против въззивно определение на Софийски градски съд от 19.10. 2009 год., по ч.гр.д. № 9477/2009 год., с което е потвърдено определение на СРС от 22.05.2009 год., по гр.д. № 24162/2009 год. за прекратяване производството по делото на основание чл.119, ал.3 ГПК, във вр. с чл.105 ГПК пред първоначално посочения от ищеца първоинстанционен съд – Софийски районен съд, поради направен в срок отвод за липса на местна подсъдност и изпращане същото по подсъдност на Пловдивския районен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол от ВКС, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на подадената частна жалба е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт, преграждащ по- нататъшното развитие на производството по делото пред първоначално сезирания съд, обосновава правен извод, че в случая е налице хипотезата на чл.274, ал. 3,т.1 ГПК и допустимостта на установения от ГПК факултативен касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По силата на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, тяхното изрично посочване е възложено в тежест на жалбоподателя, поради което, съобразено и диспозитивното начало, то процесуална възможност за преценка основателността на искането за допускане на касационен контрол, извън последните, отсъства.
Следователно липсата на изрично формулиран в частната жалба конкретен въпрос на материалното и/или процесуално право, разрешен от въззивния съд и обосновал крайния правен резултат по делото, по отношение на който е въведено твърдение, че са налице установените в т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искането за разглеждане частната касационна жалба по същество.
Що се касае до наведените от частния жалбоподател в обстоятелствената част на частната касационна жалба оплаквания, то те са свързани единствено и само с правилността на въззивното определение на СГС, поради което са правно ирелевантни за допустимостта на искания касационен контрол – арг. от чл.281 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че като неотносима към разглежданите по реда на ГПК правни спорове практиката на ВАС, цитирана от частния жалбоподател, обективно не създава противоречие по вложения от законодателя в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд от 19.10. 2009 год., по ч. гр. д. № 9477/ 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: