1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 20.01. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1464/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Г. А. чрез адвокат М. Х. против въззивно решение на Р. окръжен съд, Гражданска колегия № 349/26.07.2010 г., постановено по гр. д. № 511/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Р. районен съд № 815/10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 7053/2009 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, последният в размер на сумата 2551.08 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 17.11.2009 г. – 23.03.2010 г. със законна лихва от 20.11.2009 г., като искът е отхвърлен за разликата над 2551.08 лв. до 3990.00 лв., като недоказан.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 2551.08 лв. до 3826.62 лв.
Представено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с правния въпрос за доказателствените средства за установяване на иска за обезщетение за времето, през което уволненият работник или служител е останал без работа поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Приложени са съдебни решения, както следва: Р. № 707/09 г. на ВКС по гр. д. № 3164/08 г., ІІ г. о.; Р. № 1014/09 г. на ВКС по гр. д. № 221/09 г., ІІІ г. о.; Р. № 483/09 г. на ВКС по гр. д. № 5084/08 г., ІІ г. о.; Р. от 22.10.2008 г. по гр. д. № 574/08 г., ОС-Русе; Р № 290/09 г. по гр. д. № 483/09 г. на ОС-Хасково; Р. на ОС-Бургас по гр. д. № 410/08 г.
За ответника по касация [фирма], Р. чрез процесуален представител адвокат Н. С. е подаден писмен отговор, с който жалбата е оспорена по същество. Претендират се разноски.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен над присъдения размер въззивният съд се е позовал на представените от ищеца-касатор пред първоинстанционния съд справка от Н. и данни от карта за регистрация в БТ, видно от които е установено, че ищецът е останал без работа за периода 17.11.2009 г. – 23.03.2010 г. и че е останала неизпълнена доказателствената тежест от страна на ищеца да докаже оставането си без работа след посочената дата.
По първоинстанционното дело:
Искова молба – 20.11.2009 г. с петитум по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – да осъдите ответника да ми заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на брутното ми трудово възнаграждение за 6 месеца общо сумата 3990 лв. със законна лихва. Т. правоотношение прекратено, считано от 16.11.2009 г. или исков период от 17.11.2009 г. до 17.05.2010 г. Съдебно-икономическа експертиза-брутно трудово възнаграждение за 6 месеца-3826.62 лв. Решение първоинстанционен съд от 10.05.2010 г. -от представена справка изх. от Н. и с рег. карта на БТ-Р. е установено, че за периода 17.11.2009 г.-23.03.2010 г. ищецът не е бил в трудово правоотношение с друг работодател, за който период дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2551.08 лв. Пред въззивния съд е представена справка от Н.-В., офис-Р. № 31595/1.06.2010 г. за осигурителните вноски и трудов стаж на ищеца, която въззивният съд е отказал да приеме като писмено доказателство по делото, като е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с практиката на съдилищата /Р. № 483/09 г. на ВКС по гр. д. № 5084/08 г., ІІ г. о./ по процесуалноправния въпрос относно доказателствените средства за установяване на иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ето защо и на основание чл. 288, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Р. окръжен съд, Гражданска колегия № 349/26.07.2010 г., постановено по гр. д. № 511/2010 г. по касационна жалба от Д. Г. А. чрез процесуален представител адвокат М. Х..
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: