О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 4329 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по спора, предмет на решение № 966 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.V.2013 г., постановено по т. дело № 488/2012 г. /за несъстоятелност/, с което е било потвърдено І-воинстанционното решение № 889 на СГС, ТК, с-в VІ-4, от 11.VІІІ.2011 г. по т. д. № 1052/09 г. в обжалваната негова част: досежно определянето на последния ден от 2009 г. за начална дата на неплатежоспособността на софийското [фирма].
В касационната жалба на този търговец длъжник с вх. № 9082 от 9.VІІІ.2013 г., подадена чрез неговия управител, се развива оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение, поради това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността му, САС не бил съобразил състоянието на д-вото „в предходен период от време”. В тази връзка се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който като начална на неплатежоспособността на [фирма] да се определи по-ранния с повече от 4 години ден 14.ХІ.2005 г.
В своето изложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (в което е добавено и оплакването за необоснованост на атакуваното въззивно решение, а това за незаконосъобразност е конкретизирано в насока нарушаване на материалния закон, както и допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл. 235, ал. 2 ГПК) касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „делото е решено в противоречие с практиката на ВКС” /по въпроса за началната дата на неговата неплатежоспособност/, изразена в следните три решения на отделни състави от неговата търговска колегия, постановени обаче при действието на чл. 218а и сл. ГПК /отм./, както следва:
1/ Р. № 549/27.Х.2008 г. по т.д. № 239/08 г. на І-во т.о.;
2/ Р. № 695/16.Х.2008 г. по т. д. № 394/08 г. на ІІ-ро т.о.;
3/ Р. № 743/13.ХІ.2008 г. по т. д. № 348/08 г. на ІІ-ро т. о.
Докато правилното решение, което се очаквало да постанови ВКС, щяло да е от значение за точното прилагане на закона: понеже при решения като постановеното от САС, явяващо се предмет на жалбата, „субектите в търговския оборот са поставени в неравностойно положение”.
Съответно в /нямащата характера на насрещна/ касационна жалба на търговското д-во с ограничена отговорност от Р. С. „М.” Л.. (M. L.) с вх. № 7844/9.VІІ.2013 г. срещу същото въззивно решение се поддържа единственото оплакванe за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с редовното призоваване на страните в процеса /чл. 56, ал. 2-във вр. чл. 51 ГПК/ и поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Търговецът касатор със седалище в П. В. инвокира доводи, че пълномощното на първия му адвокат – А. А. от кантората „Б. и ко” на [улица] [населено място] е било оттеглено и последният надлежно е уведомил за това съда по чл. 613 ТЗ с писмо вх. № 124037/27.ХІ.2012 г., но независимо от това д-вото е било призовано и в пр-вото пред въззивната инстанция чрез него, вместо чрез действащия негов адвокат – П. К. от САК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът с регистрация в Р. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос, свеждащ се до допуснато „при висящо съдебно производство на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК”.
В отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК (вх. № 9950/16.ІХ.2013 г.) ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното решение на САС, развито в жалбата на чуждестранния търговец, инвокирайки доводи, че в изложението му към жалбата липсва ясно и точно формулиран правен въпрос.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното производство пред САС, всяка от двете касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая изложението към нито една от двете жалби не обосновава приложно поле на касационния контрол, са следните:
1. По изложението към касационната жалба на длъжника [фирма]-С.:
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в частна му относно началната датата на неплатежоспособността на длъжника настоящ касатор, САС е съобразил в мотивите към атакуваното свое решение константната практика на ВКС, изразена в поредица решения на състави от неговата търговска колегия, които са били постановени по реда на чл. 290 ГПК, т. е. считано от 1.ІІІ.2008 г. насам и при действащата легална дефиниция в чл. 608 ТЗ на понятието неплатежоспособност до 28.ІІ.2013 г., а тя най-общо е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособност на търговец следва да се определи посредством изследване на цялостното негово финансово-икономическо състояние и, в частност, при анализиране на показателите за финансова автономност, за ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/, за ефективност и за задлъжнялост. Изрично в тази връзка се приема, че обективното проявление на неплатежоспособността към точно определен времеви интервал не следва по никакъв начин да се отъждествява с момента на спиране на плащанията към отделен кредитор, а за да не е основано решението на съда по чл. 613 ТЗ по този въпрос само на предположение, е необходимо той да извършва и преценка доколко въпросното спиране представлява последица от влошаване на икономическото състояние на търговеца длъжник и от евентуално настъпилата трайна невъзможност последният да погасява задълженията към своите кредитори, чиито кръг е очертан с разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
В заключение, съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практиката по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, но двата аспекта на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК формират винаги едно „общо основание” за допустимост на касационния контрол. Видно е, че в изложението на касатора [фирма] въобще няма наведени съображения в какво се състои приносният за развитието на правото характер на произнасянето на САС по въпроса за началната дата на неговата неплатежоспособност, а „очакването” на касатора за правилно произнасяне на ВКС по същия въпрос означава единствено, че той погрешно отъждествява касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационното обжалване.
2. По изложението към касационната жалба на „М.” Л.. със седалище в Р. С.:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., всеки касатор е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е длъжен да извежда този правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния за изхода на делото въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, погрешно отъждествявана обаче с касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 966 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.V.2013 г., постановено по т. д. № 488/2012 г.
В Р Ъ Щ А делото на съда по чл. 613 ТЗ за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2