О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 21.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1211/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. А. и Г. И. Г., подадена чрез процесуалния им представител адвокат Петя К., срещу въззивно решение №2222 от 2.12.2014г., постановено по гр.д.№2733/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, с което е обезсилено решение №1713/12.03.2014г., постановено по гр.д.№5281/2013г. по описа на СГС, г.о.,І-21състав и с което е прекратено производството, поради недопустимост на иска.
В касационната жалба на Р. А. и Г. И. Г. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че исковата молба е предадена на куриер на фирма D. на 12.04.2013г. – два дни преди смъртта на наследодателя на касаторите И. Г., починал на 14.04.2013г. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че датата на предявяване на иска е 15.04.2013г., когато пратката е обработена в офиса на куриерската фирма. Касаторите искат да бъде отменено изцяло въззивното решение като вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявения иск, респ. да бъде върнато делото на въззивния съд за събиране на допълнителни доказателства. Излагат се съображения за основателността на претенцията за неимуществени вреди в претендирания размер от 40 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване със следните три въпроса , които според тях са от значение за изхода на конкретното дело:
1.Редовна ли е исковата молба и смята ли се за подадена в срок /преди настъпване смъртта на ищеца/ при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й?
2. Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката?
3.Опровергава ли удостоверителната сила на товарителницата досежно датата на създаване на пратката, удостоверение, съдържащо датата на създаване и обработване на пощенската пратка?.
В изложението е посочено, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в определение №206/26.03.2013г. по ч.гр.д.№42/2013г. ВКС, ІІІ г.о. и определение №75/4.02.2012г. по ч.гр.д.№258/2014г. ВКС, ІV г.о. В изложението се поддържа също наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както се твърди, че въззивният състав е приложил неправилно процесуалния закон като не е допуснал своевременно поискано от ищците доказателство.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответното дружество [фирма] излага съображения, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на законовите предпоставки по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В отговора се сочи, че в изложението липсва поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК и че твърденията на касаторите са изцяло фактически. Същевременно ответното дружество поддържа, че касационната жалба е неоснователна. С отговора се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 180 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №1713/12.03.2014г., поправено с решение №1852/18.03.2014г., постановено по гр.д.№5281/2013г. по описа на СГС, І г.о, 21 състав, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на Р. А. А. и Г. И. Г. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 29.08.2012г. застрахователно събитие, при което е пострадал наследодателя им И. Г. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до претендирания размер от 40 000 лв.
С обжалваното въззивно решение №2222 от 2.12.2014г., постановено по гр.д.№2733/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. Въззивният състав е приел за установено, че първоначалният ищец И. Г. – наследодател на конституираните в производството по реда на чл.227 ГПК негови родители Р. А. и Г. Г., е починал на 14.04.2013г. Съдът е посочил, че товарителницата № 16 4274 4224, с която адвокат К. е предала пратката на куриер на D. е попълнена на ръка / с посочване на съдържанието на пратката-исковата молба на И. Г./ с отразена дата на попълване 12.04.2013г. Въззивният състав е посочил, че пратката по товарителницата № 16 4274 4224 е била приета в офиса на D. на 15.04.2013г. и че е заведена в канцеларията на СГС на 16.04.2013г.
На базата на тези данни и позовавайки се на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №182/17.11.2010г. по т.д.№76/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.62 ал.2 изр.1 ГПК е приложима и за случаите, когато изпращането на исковата молба е станало по пощата. В тази връзка съдът е посочил, че първоинстанционният съд следва да се счита за валидно сезиран с исковата молба на И. Г. на датата на нейното депозиране в куриерската служба на D.. В тази връзка във въззивното решение е прието, че доколкото пратката по товарителницата № 16 4274 4224 е била приета в офиса на D. на 15.04.2013г., исковата молба следва да се счита за подадена на 15.03.2013г. – един ден след смъртта на ищеца, което обуславя недопустимост на производството. Не е приет довода на касаторите, че меродавна за подаването на исковата молба е датата 12.03.2013г., /когато пратката е предадена с товарителница на D./, поради липса на печат и клеймо, поставен от куриера – D..
Настоящият касационен състав намира, че поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи и втори въпрос, а именно – 1.Редовна ли е исковата молба и смята ли се за подадена в срок /преди настъпване смъртта на ищеца/ при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й? и 2. Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката? – поставени заедно, отговарят на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Като израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав обединява и конкретизира поставените въпроси, както следва: Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й? Именно отговорът на този въпрос в случая е обусловил решението на въззивния съд, който е приел, че товарителницата № 16 4274 4224 с дата 12.03.2013г., неудостоверена с печат и клеймо, не може да бъде ценена.
Настоящият състав намира, че по отношение на така поставения въпрос е налице допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1.т.1 ГПК – въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. С определение №206 от 26.03.2013г. по ч.гр.д.№42/2013г. ВКС, ГК, ІІІ г.о.,, постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, касационният състав е приел, че товарителницата се ползва се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти в това число и досежно отразената в нея дата на постъпване на пратката, както и че обстоятелството, че пощенският оператор е създал пощенската пратка на по-късна дата, е въпрос на негова вътрешна организация и не опровергава факта относно датата на постъпване на пратката.
Допускането на обжалваното решение до касационно обжалване обуславя безпредметността на обсъждането в производството по чл.288 ГПК на третия въпрос:„Опровергава ли удостоверителната сила на товарителницата досежно датата на създаване на пратката, удостоверение, съдържащо датата на създаване и обработване на пощенската пратка?”. Отговорът на този въпрос е изцяло обусловен от предходния въпрос, свързан с формалната доказателствена сила на товарителницата, с която чрез своя куриер пощенският оператор е приел пратката.
Доколкото по делото няма данни касаторите да са били освободени от държавна такса / с разпореждане от 22.04.2013г. по гр.д.№5281/2013г. по описа на СГС, г.о., І-21 състав е освободен от ДТ първоначалния ищец/, следва да бъде указано на касаторите да внесат дължимата държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2222 от 2.12.2014г., постановено по гр.д.№2733/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав.
УКАЗВА на касаторите Р. А. А. и Г. И. Г. от [населено място], [улица] едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: