3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 23.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 62/2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. Инвест” АД, [населено място] срещу определение № 777 от 07.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 686/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на подадената от това дружество частна жалба срещу определение № 389 от 26.08.2019 г. по ч. т. д. № 391/2018 г. на Добрички окръжен съд. С първоинстанционния акт, на основание чл. 679 ТЗ, по искане на длъжника „Х. С.” АД (н.), са отменени решенията на събранието на кредиторите на същия, проведено на 18.12.2018 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, че въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционния акт като недопустим поради противоречие с императивното изискване на чл. 679, ал. 2 ТЗ, предвид постановяването му от същия, а не от друг състав на съда по несъстоятелността.
Ответникът – „Х. С.” АД (н.), [населено място] – оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 13.12.2019 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „И. Инвест” АД частна жалба срещу определение № 389 от 26.08.2019 г. по ч. т. д. № 391/2018 г. на Добрички окръжен съд, с което са отменени решенията на събранието на кредиторите на „Х. С.” АД (н.) от 18.12.2018 г., въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като в Търговския закон не е предвидена изрично обжалваемост на тази категория определения, а от друга страна – не са налице и предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК за тяхното обжалване.
Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ) или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани (чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ). И тъй като определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността се произнася по искане за отмяна решенията на събранието на кредиторите, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол.
Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че въззивната инстанция е дължала произнасяне по сезиралата я частна жалба предвид заявеното в нея оплакване за недопустимост на първоинстанционното определение. Произнасянето по всеки от пороците на съдебния акт – нищожност, недопустимост или неправилност, предпоставя депозираната срещу него жалба да е допустима. При недопустимост на жалбата, независимо на какво основание – поради това, че е нередовна, просрочена или е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт (какъвто е настоящият случай), сезираният съд не може да се произнася по заявените в нея оплаквания, в т. ч. и досежно допустимостта на обжалваният акт.
Поради изложените съображения въззивното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 777 от 07.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 686/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: