О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. дело № 27 / 2010 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.2 във вр. с чл.213 ГПК/ отм./ .
С частната жалба, подадена вх. Nо 11359 от 17.12.2009 година, Б. П. Д. – Й. чрез адв. М. Р. обжалва и иска да се отмени Решение /имащо характер на определение/ Nо 568 от 27. 11. 2009 година по гр.д. Nо 2986/2008 година на ВКС-II г., с което определение са оставени без разглеждане касационните жалби на Й. Т. Ш. , Ц. Т. Д. и Б. П. Д. Й. като процесуално недопустими. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и принципа на диспозитивното начало,тъй като липсва искане от страната по чл. 193 ГПК / отм./, иска се отмяната му.
Ц. Т. Д. от гр. С., с частна жалба вх. Nо 11487 / 22.12.2009 година обжалва и иска да се отмени Решение /имащо характер на определение/ Nо 568 от 27. 11. 2009 година по гр.д. Nо 2986/2008 година на ВКС-II г., с което определение са оставени без разглеждане касационните жалби на Й. Т. Ш. , Ц. Т. Д. и Б. П. Д. Й. като процесуално недопустими. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила поради което се иска отмяната му.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от В. и С. К. , чрез адв. М, с който се поддържа , че постановеното определение е законосъобразно , тъй като касационното обжалване на съдебен акт-решение на въззивния съд , с което делото се връща на долната инстанция за произнасяне , е недопустимо.
По подадените частни жалби , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира :
Частните жалби са процесуално допустими, като обжалваеми съдебни актове от категорията на тези , визирани в разпоредбата на чл. 274 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК – а именно “определения , преграждащи по нататъшното развитие на делото” и от г.т. на спазения седмичния срок по чл. 275 ГПК .
С обжалваното решение, имащо характер на определение,тричленен състав на ВКС е оставил без разглеждане , като процесуално недопустими касационните жалби на Й. Т. Ш. , Ц. Т. Д. и Б. П. Д. Й. , подадени срещу Решение Nо 138 от 27.10.2005 година по гр.д. Nо 905/1993 на Софийския районен съд , в частта , с която делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по заявените искове по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 02.09.1963 година поради неспазване нормите на Закона за наемите / отм./ и липса на съгласие на наемателя на жилището.
Прието е , че в тази част решението на въззивната инстанция не е обжалваем съдебен акт , тъй като има характер на определение, което е във връзка с движение на делото и не е от кръга на определенията по чл. 213 ГПК / отм./, подлежащи на обжалване ,едва след постановяване на допълнително решение по посочените искове , съдебен акт по съществото на спора би бил обжалваем.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Правилно с обжалваното определение е прието, че определение , с което се връща делото за допълнително произнасяне от страна на долния съд по заявените , но непроизнесени искове , е необжалваем съдебен акт. Определенията от посочената категория са такива по движение на делото, който не подлежат на самостоятелно обжалване, тяхната незаконо-съобразност може да бъде атакувана при обжалването на решението по съществото на спора и доколкото се поддържа / с настоящата частна жалба / че с обжалваното определение е нарушено диспозитивното начало на гражданския процес , то този довод от гл.т. на допустимост на съдебния акт би следвало да бъде отчетен именно при евентуалното обжалване на решението по същество.
Категорията определения на съдилищата , подлежащи на обжалване пред по-горен съд при действието на отменения ГПК са посочени в разпоредбата на чл. 213 ГПК / отм./ и включват само две категории – тези определения , който преграждат по нататъшното развитие на делото и тези, за който законодателят изрично е предвидил възможността за обжалване . Тричленният състав на ВКС е преценил , че „определението за връщане на делото на първата инстанция” да се произнесе по заявените , но непроизнесени искове по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 02.09.1963 година поради неспазване нормите на Закона за наемите / отм./ и липса на съгласие на наемателя на жилището, не е от визираните в закона категории, поради което и правилно е оставил без разглеждане подадената срещу тази част на въззивното решение касационни жалби .
Неоснователно с частните жалби на Ц. Т. Д. и Б. П. Д. Й. се поддържа , че определението е обжалваемо, тъй като с него се нарушава дипозитивното начало в процеса, предвид на липсата на искане по чл. 193 ГПК / отм./ от страна на самите заинтересовани страни по делото от допълнително произнасяне. Обжалваното определение е част от постановеното решение на касационни съд , с което е прието, че в частта , с която е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено производството по част от заявените искове по чл. 7 ЗВСОНИ поради изтекъл прекузивен срок, въззивното решение е правилно и законосъобразно. С решаващите мотиви , касационният съд е приел, че всеки един релевиран от ищците в производството по чл. 7 ЗВСОНИ порок на сделката , съставлява самостоятелно заявено основание за нищожност т.е. самостоятелно заявен иск в хипотеза на обективно съединяване на искове. Това, което не е посочено, е че това обективно съединяване е при условията не на кумулативност , а на евентуалност, т.е. ако няма уважаване на иска на едно от основанията / а в случая имаме обезсилване на производството и прекратяване на делото по едни от исковете/ то съдът ДЪЛЖИ без ново искане от страна на ищците, произнасяне по останалите заявени и съединени при условията на евентуално съединяване на искове. Именно в този аспект на проблема би следвало да се цени и постановеното връщането на делото от съда за произнасяне по заявените, но непроизнесени искове.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал. 1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2009 година, постановено като част от решение Nо 568 от 27. 11. 2009 година, по гр.д. Nо 2986/2008 година на ВКС-II г., с което определение са оставени без разглеждане касационните жалби на Й. Т. Ш. , Ц. Т. Д. и Б. П. Д. Й. , като процесуално недопустими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: