ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.43
[населено място] 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Божилова ч.т.д.№ 46/2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 2, изр. 1-ро вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13748 от 04.10.2016 г. на Н С. Г. срещу разпореждане от 01.08.2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, Х с-в, постановено по гр.д. 2257/2015 г., с което е върната, подадената от Н Г., касационна жалба с вх. № 4844/01.04.2016 г., по съображения , че предявените от същата искове са с цена всеки под минимално изискуемия , съгласно чл.280 ал.2 ГПК / в редакцията на разпоредбата след изм. – ДВ бр.50 от 03.07.2015 год., с оглед датата на подаване на касационната жалба и по арг. от пар.14 ПЗР на ЗИДГПК / законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева.
Жалбоподателката атакува правилността на определението на САС, с доводи, посочени в допълнение към частната жалба, предвид бланкетността й / като приложеното изложение по чл.280 ал. 1 ГПК е неотносимо, предвид реда за произнасяне – чл.274 ал.2 , а не ал.3 ГПК /, акцентирайки на обстоятелството, че ексцеса по отношение твърдените от същата заболявания, обезщетение за неимуществени вреди от които претендира, не би могъл да предпостави самостоятелни обективно съединени искове, с предмет всяко едно от тези заболявания, предвид единността и целостността на човешкия организъм, респ. взаимовръзката във функционирането на неговите органи и системи, нарушенията в които предпоставят и обща възмездимост на търпимите от тях болки и страдания.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – не заявява становище по същата.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Не се оспорва приложимостта на чл.280 ал.2 ГПК, в преждепосочената му редакция, ако цената на предявените искове би била под 20 000 лева, до което се ограничават мотивите на атакуваното определение.Оспорва се единствено приетата от въззивния съд цена на исковете,с твърдението за предявени само два, обективно съединени иска: за обща главница – кумулираща поотделно посочените, във връзка с всяко нарушение в здравословното състояние на отделен орган или система,претендирано като ексцес от увреждането, размери и мораторна лихва върху същата, като съответен сбор на разграничени поотделно размери по всеки от размерите,съизмеряващи общата главница. Няма спор, че така съизмерени и приети двата обективно съединени иска надхвърлят сумата от 20 000 лева и предпоставят допустимост на касационното обжалване.
Доводите на жалбоподателката следва да бъдат споделени. Достатъчен за обособяването на исковете, като самостоятелни, е единствено вида на вредата – неимуществена,респ. имуществена, тъй като съизмеряването в двата случая предпоставя изследване на напълно различни факти / остойностяване на пострадало или погинало имущество, респ. остойностяване , по справедливост , на търпими болки и страдания /. Фактическият състав на увреждането по чл.45 ЗЗД, преценим и при произнасяне по иска с правно основание чл.407 ТЗ /отм./, предпоставя установяване на действие или бездействие, настъпило в причинна връзка със същото увреждане, вкл. при условия на ексцес и вина, която законодателят презумира. Физическото увреждане не би могло да бъде разчленено на части,съобразно поразените отделни органи и системи, така както и физическите болки и емоционални страдания от настъпването им не се понасят от пострадалия самостоятелно – във връзка със здравословното влошаване на отделен орган или система и независимо от влошаването на останалите, ако би се твърдяло кумулативно настъпило. В този смисъл, проявлението на увреждането спрямо отделни органи и системи на организма е относимо към обстоятелствената част на иска за неимуществени вреди от непозволено увреждане, респ. ексцес на същите, не и към петитума на иска – не предпоставя обективно кумулативно съединени искове, с предмет всяко отделно здравословно влошаване на орган или система на организма, след като всяко от тях обуславя претендирана неимуществена по вид вреда, настъпила в причинна връзка с едно и също виновно действие или бездействие на делинквента.
Следователно,атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и доколкото подадената касационна жалба е надлежно администрирана към момента, не следва да се връща на въззивна инстанция, а да се докладва повторно преписка вх.№ 7518/13.07.2016 година, за образуване на касационно производство.
Водим от горното,Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 01.08.2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, Х с-в, постановено по гр.д. № 2257/2015 г..
Да се докладва, за образуване на производство през ВКС, по преписка вх.№ 7518/13.07.2016 год. по касационната жалба на Н Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :